— Стой и не мърдай, Ритор!
— Нима още не сте проучили кой е виновен, Сивард? — отвърна на невидимия магьосник Ритор.
— Някои неща разбрахме, Ритор. Торн вече пресмята понесените щети и кълна се във Вечния пламък, това занимание ще му е задълго. Намерихме телата. И нашите, и вашите. Но цялата работа още е мътна, Въздушни. Ти си могъл да бъдеш в сговор с Водата, а после Торн е решил да премахне и теб. Не знам.
— Може би ще е по-добре да не обсъждаме това на улицата, Сивард?
— Навахо също не бързаше да пречупи хляб с теб, Убиецо на Дракона.
— Това е минало, Сивард. Времената са други. С Навахо имахме по-различен разговор. Но тези речи са за под покрив.
Известно време стената кипариси мълчеше. Ритор с лекота би премахнал заклинанието за невидимост на криещите се, но съзнаваше колко враждебно ще изглежда употребата на магия. Младият вълшебник на Огнените проговори пак:
— Добре. Навахо и Старите загинаха. Налага се да вземам решения, при все че не са ми били съобщени подробности за разговорите ви.
— Кажи къде да отида, почитаеми Сивард — учтиво отговори Въздушният.
Огненият клан наистина бе в затруднение. Щом за Предводител на ордена е издигнат Сивард, добър магьосник наистина, но от втора степен, значи, че за бой са им останали вълшебници втора и трета степен. Не звучеше обнадеждаващо. Навахо, Огастъс, Рипли бяха мъртви — всички магове първо ниво. А на тях разчиташе кланът. Без тях Водата щеше да надвие Огъня, да го превърне в прах… макар и след тежка битка и не малка цена, даже ако в сражението се включеше Торн.
— Да не си забравил пътя, Ритор?
— Не, не съм. Но не искам да те дразня и да давам повод да ме подозираш.
— Остави протоколи и маниери — сърдито каза Огненият. — Да вървим. Ще кажеш каквото искаш от нас. Позволи ми да си мисля, че надали темата ще е миналото.
— Прав си, Сивард.
Ритор се отказа да почива, и да се нахрани. Искаше час по-скоро да разреши неотложните въпроси.
Съветът на клана бе сериозно оредял. Заедно със старшите магове бяха загинали и младежите от свитата, а също така главният Наказващ и най-добрият билкар на ордена. Засадата на Торн беше унищожила най-доброто от Огнените. Сивард, висок черноок красавец, заплаха за женски сърца, изглеждаше объркан, макар че се стараеше да прикрива това. Не бе поел отговорността за ордена по своя воля и постът очевидно му тежеше.
Залата на съвета по нищо не приличаше на скромното помещение на Въздушните. Огнените не бяха пожалили сили, за да пробият земната твърд с пламтящи остриета чак до недрата й, до огненоносните й жили. Ритор не можеше да си представи как са постигнали споразумение за това с клана на Земята, но явно някак се бяха договорили.
Пещерите се озаряваха от тъмни лавови реки, стените светеха в алено, докосвани само от огнени сечива и резци. Груби кресла от скала. Тук се намираше чистата сила на огъня. Нито една водна капка. Земята — само преминала през жаравата, претопена и опитомена. Дори въздухът бе прогорен, нежив и неподвластен на Ритор. Изискваше се огромна сила, за да се изличи от стихията на Вятъра всичко друго, освен мъртвите атоми, разтварящи се в кръвта и позволяващи на човек да диша. Ритор неволно въздъхна дълбоко — чувството, че не усеща стихията си, бе дивашко и почти невероятно.
— Седни, почитаеми Ритор, маг първа степен, глава на Въздушния клан, Убиецо на Дракона — тържествено го покани Сивард. В алено наметало и с багрена кърпа на главата, Огненият трябваше да заеме черно-червения трон на Водещия Съвета. Ала мястото на стария Навахо, третия най-силен вълшебник в Средния свят, остана пусто — след кратко колебание Сивард зае съседното кресло. Мислено Ритор одобри постъпката на младия мъж като умна и дипломатична. Ако бе седнал на трона, това би огорчило или даже обидило по-възрастните магове, и неиздигнали се поне до трета степен в Силата.
Ритор се огледа. Мнозина от присъстващите на съвета му бяха непознати. Зле, твърде зле. Прекалено важно бе решението, което предстоеше да вземат.
— Какво те води насам, уважаеми Ритор? — учтиво запита Сивард.
Ритор съедини длани пред лицето си в жест на молба:
— Почтени Сивард! Почтени членове на Съвета! Ще дръзна да предположа, че отгатвам мислите ви. Току-що загубихте Навахо… и много други достойни свои хора. Аз и целият ми клан оплакваме смъртта им наравно с вас. Изправени сме пред опасности — междуособна кланова война и нахлуване от страна на Природените.