— Която се изля в кръв и безчинства! — възкликна съвсем млад глас. Обаждаше се момиче — може би осемнайсетгодишно. Маг трета степен — много добро постижение за възрастта й.
— Давам думата си, че след… след като всичко свърши, ще дойда при вас и ще дам удовлетворение на всеки, който има претенции към мен. На думи, със заклинания — който каквото пожелае. Но сега се нуждая от подкрепата ви. Трябва да спра Убиеца. Нима Огненият клан не иска същото?
Докато Сивард обмисляше какво да отговори, неочаквано се обади старшият на Наказващите, як мъж около четирийсетте с бръсната глава:
— Ние бяхме верни на Крилатите Господари, защото смятахме, че клетва или не се нарушава, или не се дава изобщо. Колкото до молбата ти, Ритор… ние не сме сигурни, че човекът, когото искаш да унищожиш, е именно Убиецът.
— Готов съм да предоставя доказателства…
— Почакай, почакай, почитаеми. Аз не се съмнявам в думите ти. Изглеждаш убеден, спор няма, че тъкмо този мъж е Убиецът. Но от друга страна… не е изключено да се преструваш. Кой знае, навярно Крилатият Владетел наистина се завръща и тъй като не ти е по силите да го надвиеш, се опитваш с измама да получиш помощта ни, за да го погубиш. Съгласи се, трудно ни е да ти повярваме, след като веднъж вече ни излъга — когато твои привърженици от нашия клан скришом те посветиха в Силата на Огъня…
Ритор не трепна, не сведе поглед, макар че словата на воина биеха право в целта.
— Готов съм да отворя паметта си — каза той. Да пречупи спора и съмненията бе възможно само със силнодействащи средства. — Така сами ще видите какво ни разкриха Крилете на вятъра. Но ако кажете, че Крилете също лъжат… тогава, почитаеми Сивард, аз сам ще те предизвикам на двубой.
Младият вълшебник се изправи и учудено рече:
— Комай наистина си готов да го сториш, Ритор… Готов си, като си даваш сметка колко рискуваш, отваряйки съзнанието си пред нас… Съветници! Мисля, че уважаемият ни гост не ни лъже.
— Нещо повече — неочаквано се намеси млада девойка с дълги до пода коси с цвят на танцуващ пламък, — преди време Ритор беше готов да даде живота си за принципи, които считаше за достойни за тази висока цена. Той стана Убиец на Дракони, защото така му повеляваше неговата съвест. Точно както нашата съвест изискваше от нас да запазим верността си към Крилатите Господари. И няма смисъл да се препираме, чии принципи са били по-добри, още по-малко — да леем кръв заради това, да предизвикваме Ритор на дуел, потъпквайки законите на гостоприемството. Аз вярвам на Въздушния предводител и доброволно приемам да го последвам. Защото за Убиеца няма място в нашия свят… след като Владетелят е на път да се завърне.
— Добра реч, Лиз — промълви Сивард и по бузата му пробяга тик. — Ти наистина ли ще тръгнеш с Ритор? Ами ако почитаемият Клеарх е прав… и онзи мъж, когото Ритор посочи за Убиец, всъщност не е такъв?…
Въздушният потули усмивката си и поклати глава. Някои от Огнения клан толкова жадуват завръщането на Дракона, че са готови да обявят всеки пристигащ от Опакото за възродения си Господар. Вече се е случвало да приемат желаемото за действително.
Затова им разказа за обезумелия вагон в Хорск.
Отговор му бе гробовна тишина. Против такъв аргумент нямаше какво да се възрази. Драконите не вършеха подобни неща, те никога не се унижаваха да манипулират съзнанието на поданиците си. Предпочитаха да ги мразят, отколкото да използват магия, с която да поддържат любов и преклонение към себе си.
Ритор довърши разказа си и огледа напрегнатите лица на Огнените.
— Е, какво ще кажете на това, господа?
— Струва ми се, че трябва да разрешим на Лиз да се включи в отряда на Въздушните — не кой знае колко уверено каза Сивард.
Огненокосата значи се казва Лиз… Елисавета? Елизабет? Дали е дошла от Опаката страна?
— Но ако онзи човек е Убиецът, защо да не мобилизираме целия клан? — попита момичето.
— Защото воюваме с Торн, ето защо! — сопна се Сивард. Огненият изпускаше парата, реваншираше се с демонстрация на авторитет подир объркаността си и нелепата свада с Ритор. — Изпепелихме три крепости на Водните, редно е да очакваме ответен удар! Не мога да оставя клана. И без това ако те пуснем, ще трябва да свикам под оръжие всички момчета и момичета от горните отделения на магическата ни школа! И пак не съм убеден, че ще запушим дупката…
Този път устните на Ритор трепнаха. Даже десет вълшебника от пета и шеста степен не могат да заместят един маг от втора. Лошо, ако Сивард не го разбира…
— Ще се погрижа да върна Лиз час по-скоро — обеща той. — И гарантирам безопасността й.