Хайде, момко, защо мълчиш? Намеси се, възмути се, поне покажи учудване — и работата наполовината е свършена!…
Ала Виктор само местеше поглед от Лойя към спътничката си. И никаква друга реакция. Бедрата, глезените и гърдите на Ивер изглежда не му правеха дължимото впечатление.
Тиел пък само сви рамене в отговор на явната провокация на Котката:
— Такава е съдбата му. Нищо не може да се промени. Тръгнахме заедно от Опакото…
— И ти, доколкото разбирам, вече си решила съдбата му докрай, така ли? — осмели се да премине в настъпление Лойя. — Помислила си вместо него, браво. Естествено, без да го попиташ какво желае. Какво самомнение, Неведома! Колко характерно за вас! Вземате — и не давате нищо в замяна…
— Не всички споделят мнението ти — невъзмутимо парира атаката Тиел. Типично женско възражение… — Даже там, където нямате равни на себе си… ние пак можем някои неща по-добре!
— О, почнахме да се хвалим с креватни изкуства? — иронично подхвърли Ивер, за да прикрие, че ударът на Неведомата улучи десетката. Права беше, да. Но намекът за това, че веднъж вече Котките са били изпреварени от Неведомия клан, беше болезнен за Лойя. Ах ти, кучка малолетна! Какво си вириш носа? Поне да беше усладила нощите на Виктор!
Котката едва се сдържа да не изтърси нещо бодливо от рода на: „Какви са тези «някои неща», пикло? Да ти преподам ли един урок за нещата?“
Сдържа се на магия — даже най-добрата от клана има граници на търпението!
— Ами, прекрасно — с ангелски глас каза тя. — Просто чудесно, да сте ми живи и здрави. Та какво за Виктор?
— Да не си се писала за моя настойничка, Лойя? Бдиш над моята непорочност? Станала си моята ходеща съвест? Или, както винаги, търсиш изгода за своите котенца? — жлъчно се присмя Тиел.
Но Ивер с удоволствие си отбеляза, че момичето е объркано. Изглежда беше много заложила на обидата за несъвършенния секс на Котешкия орден. Лойя обаче не се беше хванала на тази евтина стръв — умът й можеше да работи извън чувствената ненаситност, а каквото и да говореха злите езици, Котките не бяха вманиачени нимфоманки. Тя измърка благо:
— Днес имаме Утро-на-въпросите-без-отговор. Всеки пита, никой не отговаря. А някои… — последва бърз поглед към Виктор, — някои съвсем си траят, мълчат като риби. Навярно са си глътнали езика?
— Няма полза от дрънканици — намръщи се Тиел. — Лойя Ивер, Първа вълшебнице на Котешкия орден, имаш ли намерение да застанеш на пътя ни?
Това бе първата фраза от ритуалното предизвикателство за двубой. Очите на момичето нетърпеливо блеснаха.
„Е, какво? Ще се бием ли с една от Незнайния клан?“
— Нима ви преча? — изуми се Лойя. — Шлепът си плува по течението, никой не ни спира… Аз съм самичка. Макар че, ако бях довела насам неколцина от моите котарачковци…
— Да, тогава навярно би ме надвила — съгласи се Тиел. — Но да се справиш с него… — кимна към все още безмълвния Виктор, — …абсурд!
А мъжът отново нищо не каза. И това бе най-добрият избор. Вярно, такова поведение можеше да е печелившо до един момент. Защото ако двете с Тиел се вкопчат в схватка… Не е ясно коя ще победи. Момичето като че ли не е съвсем сигурно в себе си. Това е добре… но е странно. Неведомите са пратили на акция дете? Не са намерили по-силен и достоен боец? Въпреки че — кой ги знае тези Незнайни…
— Нямам нужда да надвивам Виктор — нехайно възрази Лойя. — Той не е враг за мен и за моя орден.
— Сигурна ли си? — иронично вдигна вежда Тиел и изведнъж престана да изглежда като момиченце, а се превърна в помъдряла с годините, преминала множество премеждия наставница, пред която Котката, даже след всичките си преживелици и натрупан опит, се намираше в позицията на ученичка.
Обаче Лойя не прекъсна играта. Изобщо. Тъкмо наопаки.
— Да, напълно. Убиецът на Дракони е благо за Средния свят. Никога не съм обичала Владетелите… за разлика от твоя клан, сладурче.
— И ние не сме ги обожавали — сухо отсече Тиел. — Но не ти ще съдиш за това…
Лойя отчаяно се опитваше да разръчка Виктор. Нуждаеше се от поне някакъв отклик. Ако не едно, тогава друго, ако ще — нека и най-примитивния, плътския. Тогава би могла да разчете поне малко от аурата му… Ала вместо това — стена! Сляпа! Непробиваема! Виктор не реагира дори на думата „Убиец“, макар че Ивер възлагаше на това сериозни надежди.
— Е, обичали, не обичали — минали неща… Само че сега имаме своя герой — Убиец, който ще срази Дракона, ако онзи дръзне да се промъкне в света ни. Но не мога да проумея — защо тъкмо ти водиш Убиеца, Тиел? Каква ти е ползата?
— И без това нищо няма да разбереш, Ивер — свадливо отвърна момичето.