— Почиваш ли си, Лойя?
Водата в потока кипна, изду се като хълм. Бяла пяна обозначи коси и вежди, две малки въртопчета — очи. Карикатурно и стъкловидно, течащо лице гледаше Лойя от ручея.
Торн!
— Магаре! — Лойя едва сподави писъка в гърлото си. — Изплаши ме!
Прозрачната маска избухна в смях и забълбука. Две малки вълнички, оформили устните на мага, се раздалечиха и тънка струя вода плисна в лицето на Котката.
— Кретен! Престани! — изпищя Лойя. Вече се бе овладяла, но продължи да разиграва възмущение — нека Торн усети приятен гъдел по самолюбието си. Впрочем, магът имаше повод за гордост, беше съумял да я издири и да се пресегне до тънката нишка на Силата, подхранваща поточето.
— Добре, Лойя, стига шеги — примирително каза Торн. — Не се сърди. Много забавно настръхна и се разфуча, котенце… Няма само ти да се присмиваш над клетия стар магьосник…
— Кога съм ти се присмивала? — ахна обидено Котката. Приседна до ручея и с леко движение размъти водата. През лицето на Торн преминаха вълни като бръчки. — Не е хубаво да се подиграваш с беззащитна жена…
— Трудно някой може да ти се подиграва… или да те обиди — ликът на Торн се завъртя в потока, дълъг воден език облиза глезена на Лойя и се разпръсна на кристални капки. — По-добре помисли за Ритор. Нашият любезен приятел е извън себе си и се заканва да ти одере кожичката.
Значи Торн я следи? В течение е на всички събития! Стресната, Котката едва не отскочи от ручея.
— Какво ти става, скъпа? — жлъчно запита Торн. — Не се плаши от Въздушния. Държа да изкажа възхищението си за блестящата измама! Не, наистина, благодаря ти от сърце! Ритор за малко да ми обърка плановете.
Водният говореше искрено и Лойя се успокои. Кимна, приемайки благодарността и след кратко колебание попита:
— Торн, не разбирам защо твоите Наказващи преследваха Виктор. Опитаха се да го убият в Луга…
— О, ти си добре осведомена! — забълбука доволно магът. — Винаги съм се поразявал на способността на Котките да се изхитряват да са информирани за всичко…
Лойя не му позволи да отклони въпроса:
— Това е било за маскировка? Пускал си прах в очите на Ритор?
— Не само, Лойя, не само… — отвърна Торн и се замисли. Прозрачната му маска ту се отпускаше до самото дъно, ту изплуваше на повърхността. Поточето набъбваше, магията теглеше вода от изворите като джуджешка помпа. — Така да бъде, някои неща наистина имаш право да знаеш. Убиецът овладява своята Сила само в схватка. Ненавистта е неговото оръжие, омразата и бойният гняв му дават власт над стихиите. Горкият Хотор… той знаеше какво върши. Дразнеше Убиеца. Насъскваше го. Унищожаваше всеки, който се намираше редом с него. До момента, в който Убиецът не прие посвещението си от Водата.
— Излиза, че Ритор сам си е попречил? — възкликна Лойя. — Удари Виктор и така го подтикна да осъзнае Силата на Въздуха?!
Устните-вълни на Торн изобразиха усмивка. Лойя поклати глава:
— Чисто играеш, Торн. И далеч напред гледаш…
На езика й се въртеше, че при такива способности не би било грешно понякога и да се озърта зад гърба си, но благоразумно премълча. Вече бе научила доста неща от Водния, без да споделя с него своите хитринки.
— Сега навярно ще гадаеш какви са другите подробности на инициацията на Убиеца… — Торн сви пенести вежди. — Недей се измъчва с чужди тайни, Лойя. Не си от Стихиен клан и не ти трябват излишни знания.
— Така ли? И какво ми предлагаш тогава? — ехидно отвърна Котката.
— Любов — рече Торн и избухна в бълбукащ смях.
Лойя се усмихна, мислейки си колко смел е станал от разстояние:
— О, мили… Само да знаеше как те желая! Но спомените също топлят…
— Е, не ти обещавам, че ще те стопля, но всичко останало…
Водата в потока се люшна, шупна, оголи дъното. По пясъка заподскачаха уплашени попови лъжички. От ручея се изправи водна статуя — досущ като живия Торн. В тялото му се усукваха бързи въртопи, преплитаха се сгъстени бързеи на теченията. Случайно озовала се в магически оформената фигура рибка се замята в гърдите като сърце.
Двойникът на Торн бе гол. Прекрасно копие! Само един детайл противоречеше на суровата истина на живота…
— Охо… — промълви Лойя, разглеждайки слабините на двойника.
— Аха! — самодоволно потвърди Торн. Протегна полупрозрачна ръка и грубо взе да обелва от Лойя парцаливата й рокля.
— Слушай — опита се да протестира Котката, — ау… Торн, аз… мяу… много те ценя… скъпи… но, ох… в отношение на хидрофилията имаме някои разлики в предпочитанията…