Съпротива? С едничък жалък меч — срещу такова чудовище?…
Светът се люшна, променяйки се. Всичко се разплу настрани, сякаш Виктор се взираше в изпъкнало огледало. Земята се отдалечаваше, пропадаше надолу. Лакомника се превърна в трошица под нозете му.
Под нозете, които не отстъпваха пред лапите на Сътворения Дракон.
За да се сражаваш с дракон — трябва да се въплътиш в дракон. Такъв е пътят на Убиеца.
Виктор закрещя, понесен от вълната на сляпата ярост, на познатата му вече жажда да се бие. Огнен вал удари, разплисквайки дим, стече се по тялото на Сътворения. Той изрева в отговор.
— Хайде де! — изписка някъде далеч долу Лакомника. — Давай!
Сътвореният Дракон се стрелна към небето. В ореол от пламък, в пориви от зноен вятър. Снагата му се отърсваше от раздробени на парчета скали, от тъмните, оловно-тежки криле се отронваха и падаха канари. В немигащите очи сияеше подигравателна усмивка.
Виктор се откъсна от земята.
Последва противника си, без да се учудва, че може да лети, при това не както преди, легнал върху потоците вятър, а със собствени криле от гъвкава дъгоцветна плът, мачкаща въздуха. Усещаше се огромен и изпълнен с неимоверна сила. Ударната вълна от скока му към небесата катурна Лакомника, дебелакът се запремята, но не престана да вика:
— Сражавай се! Бий се с него, Убиецо!
Гъста струя, не чист пламък, а кипящ напалм, избухваща Ниагара, вискозен бензин — това изплю Сътвореният право срещу Виктор.
Няма страшно…
Вятър отби огнения заряд. Съперниците се издигаха все по-високо и по-високо, на кръгове, без да откъсват очи един от друг. Драконът и Убиецът на Дракони.
Какво беше казал Лакомника? Стани един от нас?
„И не само — отекна в ушите му. — Щом не искаш, стани него!“
„Него? Какво имаш предвид?!“ — провикна се беззвучно Виктор.
Някъде долу около нищожната фигурка на дебелака се издигна прашен вихър.
„Стани Сътворен Дракон — последва отговор. — Стани онзи, който ще приеме и поеме всичко. И ще умиротвори всички. Овчарско куче!“
Даже гласът, не само тонът на Лакомника се беше променил драстично. Къде се дянаха палячовщината и недомлъвките!?
Виктор не си даде труда да отговаря. Не откъсваше едва ли не хипнотизиран взор от желязното тяло на Сътворения Дракон, от равномерно замахващите му криле с цвят на голо олово, от мъртвите му стъклени очи. Задуши се от омраза и яростта се изтръгна навън като поток изпепеляващ огън, пред който избухваше самият въздух. Над извития гребен по гръбнака му се сплиташе стегнатата спирала на водния бич, а отдолу загърмя земната твърд, отскубвайки се от вековното си ложе.
Гневът на стихиите е в теб и с теб, Виктор от Опаката страна! Победа за Убиеца на Дракони!
Ликуващият пламък удари Сътворения под крилото. Пластините се сгърчиха, крилото нелепо се вирна нагоре и желязната твар тежко запропада към земята. Нажеженото ждрело към ада — гърлото на Сътворения Дракон — избълва глух рев, стъклените очи присветнаха отвътре. Дългата опашка от бронирани сегменти изщрака, сгъна се като антена на радиоприемник и отново се издължи. Пастта се разтвори широко, толкова широко, че реещият се по-високо Виктор надникна в черната бездна на гърлото — същински път към Нищото, към небитието.
„Преди да се опомниш, гадино, вече ще си…“
Виктор не знаеше, че ненавистта може да бъде толкова сладка. Не може и да има нищо друго по-сладко — в никой от световете! Вино, власт, злато, жени — бледнеят, не могат да се сравнят с омразата. Гледката на падащия враг, който агонизира, знанието, че той е изцяло в твоите ръце…
„Нещо не си много як и издръжлив, Сътворени Драконе!“
Тварта губеше височина. Въздухът виеше реквием. Поразеното дясно крило едва шаваше. Врагът трябваше да бъде доубит.
И Виктор даде воля на Водата.
Напрегнатият като бойна пружина воден бич се разгъна и се стовари върху нажежената муцуна на чудовището. И се разпиля, изчезна, взриви се в облак безвредна пара. А Сътвореният мощно изрева, като внезапно с един плясък на крилете скъси дистанцията до противника си.
Въздух! Мълнии!
Черното небе се пропука. Призованите от Убиеца облаци разтовариха натрупаните в себе си ослепителнобели разклонени мълнии. Гъстата им мрежа оплете тромавата снага от стомана, светкавиците се впиха в кърваво-алените люспи и конвулсии разтресоха сътворения Дракон. Крилете му се сгънаха и чудовището като камък полетя надолу, като се премяташе и ревеше така, че сивите туловища на планините се свиха уплашено.