И ето, в един момент във вагона стана доста по-шумно, пространството се изпълни с движение — пътниците стягаха багажа си. Влакът най-сетне се беше измъкнал от планинските долини и сега се движеше успоредно на морския бряг. През отворените прозорци нахлу солен вятър, замириса на йод. Лойя едва забележимо се намръщи. Отвори едното си око, наблюдавайки израстващите отпред постройки.
Древното Стополие беше красив град, издигнат край морето още преди пристигането на клановете. В чии ли ръце само не е бил, колко моряци е прехласнал с изобилието си от удобни заливчета, колко обикновени земеделци е подмамил с плодородните си почви, върху които неуморно и щедро зрееха лозя, колко князе и наместници беше изкушил с великолепните си изгледи и приказните си пейзажи!
Но през последните векове, след като Водните го бяха харесали за своя столица, градът беше станал недостъпен. Секнаха опитите към него да се промъкват бежанци, емигранти, нашественици и търсачи на приключения. Особено нашественици — другите кланове вече от столетия не се опитваха да го завладеят. Защото може би щяха да го превземат, но как после биха живяли в него… Само магията, изтеглила на повърхността пресни води за артезиански кладенци и обърнала теченията на реките, успя да превърне Стополие в същински райски кът.
И при все равнодушието на Котките към водата, Лойя затаи дъх от възхищение. Отдавна не беше идвала тук, отдавна… Тя се приведе напред, като престана да усеща коравата пейка под себе си и с ненаситен поглед се загледа през прозореца.
Тебеширени хълмове, върху изравнените им върхове — белоснежни дворци. Над фонтаните играеха дъги, сякаш целият град бе оплетен със синкава мрежа, по която трепкаха многоцветни слънчеви зайчета. Пътищата и улиците също бяха бели и спретнати… поне в Стополие беше лесно да се поддържа чистота — всяка нощ Водните предизвикваха кратък пречистващ порой, всичката кал и боклуци се стичаха по канализация в морето, а оттам послушните течения ги отнасяха далеч от брега.
Лойя потисна връхлетялата я неканената ревност. И без това Стополие беше чужд град на чужд клан, кристалната чистота на въздуха и шумът на шадраваните бързо биха й омръзнали. Пък и сега трябваше да мисли за друго — как да остане жива и как да свърши планираната работа.
Влакът засъска, изпускайки пара, и скоро замря срещу сградата на гарата, облицована с нежно-розов варовик, в който отчетливо се различаваха вкаменените черупки и раковини на изчезнали в прастари епохи същества. И тутакси от всичките вагони шурна пъстрата тълпа, чак чудно й стана колко народ е бил натъпкан в дъсчените кутии на колела. Стополие бе голям град. Само Водният и Земният кланове от всички стихийни позволяваха да се разрастват толкова обширни селища. Огънят и Въздухът или не желаеха подобни струпвания от хора, или самата природа на тяхната магия плашеше простолюдието, все пак земното и водното, колкото и убийствени и мощни сили да владеят, пак са далеч по-простички за възприемане от умовете на простосмъртните…
Лойя напусна вагона последна. Бабичките, с които делеше пейката, вече бяха изпъплили до сградата на гарата. Тръгна си и райтерът, като отнасяше позора си като рицарско знаме — все пак се озърна към нея, засука мустаци и и се усмихна възхитено.
Перонът се опразни. Само Котката още не можеше да се реши да се хвърли с главата напред в опасните води…
— Какво ще желае госпожата?
Лойя отпъди с нетърпелив жест носача — нима не вижда, че няма никакъв багаж — и тръгна към сградата. Тук също не липсваха прояви на господстващата в Стополие Сила. Водните бяха чародействали, без да пестят заклинания — фонтанът в центъра на залата се издигаше и падаше бавно, сякаш от него извираше гъст сироп. Подът представляваше прозрачно и застинало на повърхността си езеро, в което кръжаха осветени от цветни електрически прожектори нанизи от дребни и едри мехурчета. Не ставаше ясно обаче, дали отгоре има стъкло, или самата вода се държи като лъснат мраморен под…
И в тази чакалня Лойя привлече внимание, но не толкова отчетливо. Стополие все пак гъмжеше от знатни човешки родове, красиви момичета пристигаха от околностите буквално на вагони.