— Ако Торн все още мисли с главата си, щеше да се постарае да уреди на Убиеца тези посвещения по-рано — възрази старият вълшебник.
— А ние щяхме ли да забележим това? — живо се заинтригува момчето.
— Ще, ще, калкан сплескан — почти ласкаво му отвърна Сандра. — Ако се изпотим както трябва.
— Струва ми се, че ще се изпотим — усмихна се сдържано Ритор. — Не бих искал да се сблъскам с Убиец, който е преминал и четирите посвещения.
— Нима той може да приеме Въздуха без наше позволение? — не мирясваше момъкът.
— Уви, може — въздъхна Ритор. — Ние не контролираме стихията си изцяло, защото, ако я владеехме, враговете ни просто биха се задушили досега. Така е с всяка Сила, Асмунд.
Момчето се изчерви.
— Не се оклюмвай — Сандра сложи ръка на рамото на Асмунд, но в жеста й нямаше много майчински чувства. — Тайнствата на инициациите за Убиец не се учат в школата… и надали в близко бъдеще ще се преподават.
Асмунд пламна още по-силно, сведе очи.
Ритор леко смръщи вежди към магьосницата. Сандра имаше право да се забавлява където и с когото й душа поиска, но уместно ли е това и на бойното поле? Тя разбра упрека и виновно сви рамене. Но не отдръпна прекалено чувствената си ръка от момъка.
Да, заклинанията за сътворяване на Убиец от векове се смятаха за едни от най-секретните и дори забранени знания. Учениците не бяха допускани до подобни чародейства. Че само учениците ли?! Дори за маговете достъпът бе ограничен, само от трета степен нагоре.
Магията на Въздуха изискваше единствено умствено съсредоточаване, но затова пък — пълно и всеотдайно. Ритор взе ръката на Асмунд и кимна на Сандра да стори същото. Най-древният от древните похвати на магическата практика — Пръстенът, при който силите на заклинателите се сливаха.
Не е задължително да се прибягва до толкова опасна магия, каквато са Крилете, способни да пометат от лицето на земята цял град, имаше и други начини, след като бяха открили мишената си. А Ритор бе много вещ в изнамиране на заобиколни варианти. Убиецът вече беше захапал кукичката, сега бе необходимо да му се лепне незрим съгледвач, който ще научи докъде е стигнал този неканен гостенин от Опакото.
Стегнатото като бойна пружина заклинание отекна и в тримата като мъчителен пристъп на болка. Въздушният пратеник без усилие изпревари влака и се устреми към целта си. Тази магия нямаше силата да убива или да причини дори малка вреда. Бе призована да събере информация, да я предаде на създателите си, след което да се разпадне и да престане да съществува. Умението да поддържа достатъчно дълго такъв безплътен разузнавач се смяташе за едно от най-висшите постижения в магьосническия занаят.
Наложи им се да почакат доста време. И най-сетне…
Купето се изпълни с невидимата, но осезаема сила на Водата. Стихията бе разярена, гневна, доведена до лудост от бяс. Светлосинкаво сияние, изпъстрено с червени и бели драскотини — въздушният съгледвач се беше натъкнал на схватка.
Сандра и Ритор замряха, изумени до немай-къде. Нищо неразбиращият Асмунд широко отвори очи, но не се реши да задава въпроси.
— Противочас… — отбеляза Ритор. — Интересно…
— Защо тия чумави кашалоти, Водните, ще нападат Убиеца?! — възкликна магьосницата.
— Не вярвам, че го атакуват истински. Първо, те са в противочас. Второ, надали Торн е в щастливо неведение относно Крилете, които сътворихме. Нападението им чисто и просто цели отвличане на вниманието. Мисля, че маскират посвещението му като бой.
— Въпреки това, нищо не разбирам, триста морски дяволи! — тросна се Сандра. — На кого пускат прах в очите с имитация на атака? Нас ли пращат за зелен хайвер? Защо?
— Предполагам, че Торн е измислил най-елегантния начин да ни накара да повярваме, че онзи момък не е Убиец. Това е всичко. Не е кой знае колко хитро, но действа. Все пак Торн не е наясно какво са ни показали Крилете. Той не знае, че сме видели истинската същност на пришълеца от Опакото. Той е Убиец. Никакви съмнения не може да има. И ако унищожим този сега, следващият няма да се появи скоро.
— Ами онзи гнил калмар, Драконът на Природените? — запита агресивно Сандра. — Него как? Ако убием Убиеца?
— Точно заради него ще ни трябва обединената мощ на Стихийните кланове. За да подкрепим нашия Дракон. Идва Неговото време… но е възможно Природените да ни изпреварят…
Вълшебницата кимна.
— Ето, вижте — вирна брадичка към видението Ритор. Пресичащите го алени и бели нишки бяха изчезнали. — Посвещението е завършено. Боят веднага приключи. И Водните тутакси отстъпиха. Както бях предсказал. Искаш нещо да питаш ли, Асмунд?