— Пст! Ей, ти — искаш ли да купиш мръсни фотографии?
Гласът идеше откъм непроницаемите сенки край портата. Бернхард се въртеше в кръг, все тъй нежно обкръжен от субсонските примамливи тонове, и зяпна слисано робота, който се появи на лунната светлина, протягайки металните си ръце. Когато се движеше, се чуваше стържене и скърцане, едното му око липсваше, а на гръдната му плоча имаше някаква повреда. Иначе, с изключение на ръждата, той, изглежда, беше в забележително добро състояние.
— Обзалагам се, че си мислиш за прелестни, тръпнещи бедра — каза той и с поскърцване смигна конспиративно на Бернхард.
— Кой си ти? — попита Бернхард.
— … А да не говорим за неизброимите грехове и развлечения, надминаващи фантазията и на най-извратения тип, който ти сигурно арррррк! — Гласът бе прекъснат от режещия звук на несмазани зъбчати колела и пукания от някакво счупване вътре в гръдния му кош. Роботът се заклати и сетне бавно се стабилизира с оглушително напрягане на силите.
— Радвам се, че го казваш! — възкликна той и потупа сърдечно Бернхард по гърба със стоманенотвърда ръка. — Е, с какво предпочиташ да започнеш? Блондинка? Брюнетка? Може би най-напред — малко предястие за създаване на настроение, а? — Усмихна се многозначително, доколкото това беше по силите на един робот, а то не беше малко.
— Искаш да кажеш, че там вътре има момичета? -задъха се Бернхард. — Истински момичета?
— Достатъчно истински. Във всеки случай няма да усетиш разликата. — Роботът се наведе по-близо до Бернхард и го зарадва с гледката на разкапаната си глава. — Няма ли да започнем отнякъде? Имаш вид на приятен млад мъж, който иска да получи нещо извънредно — искаш ли да спиш със сестра си? Само ми дай нейна фотография, каквато и да е фотография, и след четвърт час ще я имаме готова там вътре. Вързана с вериги, ако искаш, долу в едно приятно подземие, просмукано от влага, само вие двамата — тя се бори като побъркана и крещи от ужас, когато ти влизаш и заключваш вратата след себе си — облечена е само с една разкъсана рокля (или черни ажурени чорапи и обувки с висок ток, или пък ботуши с шпори, ако предпочиташ) и се гърчи като червей върху лигавия леденостуден под, опитва се да ти издере очите, но, разбира се, е вързана с верига към стената и ти просто я събаряш по гръб и…
— Но аз нямам сестра — възрази Бернхард.
— Е, и? Ако искаш, можеш да спиш с майка си. Нали имаш майка?
— И с майка си не искам да спя.
— Брат ти?
— Не!
— Аха! Баба ти?
— Не! Не! Не!
— Виж какво — рече роботът със слаба нотка на нетърпение в гласа, — аз съм тук, за да ти помогна, така че защо не се опиташ да бъдеш малко по-сговорчив? Какво лошо има в това да спиш със сестра си? Толкова уважавани хора го правят.
— Просто не искам, там е цялата работа. Докарай тук някое момиче и зарежи останалата работа, а?
— Искаш ли да я шибаш с камшик? — с надежда запита роботът. — Долу в мазето разполагаме с фантастична стая за изтезания — лежи вързана върху колелото за изтезаване, извива се и се гърчи като червей и крещи като побъркана, когато влизаш и заключваш вратата след себе си; тя е само по една разкъсана рокля, а ти държиш в ръката си камшик от хипопотамова кожа и…
— Спри!
— Какво ти става, по дяволите? Да не си извратен? Какво си мислиш, че е тук всъщност? Женски манастир? Разочарован съм от теб, млади момко. Наистина разочарован!
Той мрачно поклати ръждясалата си глава, очевидно осъждайки кошмарите на тия неморални времена, като си припомняше отминалото щастливо време, когато животът беше чист и прост и младите мъже знаеха как да се насладят на радостите му. Бернхард се почувствува засрамен.
Внезапно се появи каубоят. Държеше по един неприятен револвер във всяка от косматите си ръце, втренчил също тъй неприятен поглед в робота.
— Какво, по дяволите, става тук? — изрева той.
— Искаш ли да спиш със сестра си? — учтиво запита роботът. — Дай ми само нейна снимка, мистър, каквато и да е снимка, и за четвърт час ще я имаш готова! Какво ще кажеш?
— Мразя сестра си — процеди каубоят и спусна предпазителите на револверите.
— Ще получиш и камшик — увери го роботът. — Е, скъпи приятелю, не е ли това… Той направи поскърцваща крачка към каубоя, който незабавно и без колебание откри огън с двата револвера. Бернхард се хвърли към портата на сигурно място, в това време въздухът се изпълни с барутен дим и виещи рикошети. Ритмичните удари от олово, чаткащи върху ръждясалата стомана, заглушиха и уговорките на робота, и истеричния смях на каубоя. Бернхард се скри в сенките край портата и потръпваше ужасено всеки път, когато някой заблуден куршум с глух удар плясваше в каменния зид на сантиметри от главата му.