Когато барутният дим най-сетне се вдигна от полесражението, роботът продължаваше да стои изправен, което само по себе си беше истинско чудо. Освен това той душеше бавно каубоя, което бе очевидна нелепост, тъй като представляваше явно нарушение на трите закона на роботиката.
— Ей, ти, не може така! — изкрещя Бернхард. — Не виждаш ли какво правиш?
— На път съм да удуша този каубой — щастливо отвърна роботът. — Да не мислиш, че съм сляп?
— Но първият закон на роботиката го забранява! Не можеш да го направиш!
— Ти адвокат ли си или какво? — изсъска злобно роботът. — Не прави опит да ми се бъркаш, мистър, аз просто си върша работата! — И той с удоволствие продължи да души каубоя, чието лице вече беше посиняло.
— Ти си луд! — извика Бернхард и отстъпи крачка назад.
— И ти да работиш на такова място достатъчно дълго, и ти ще се побъркаш — отвърна роботът. — Тоя негодник да не ти е приятел?
— Отчасти.
— В лоша компания си попаднал, мистър. — Той с нежелание отпусна хватката около шията на каубоя, взря се в изцъклените му очи, после здравата го цапардоса под дясното ухо. Каубоят се свлече като чувал с картофи. В продължение на няколко секунди ботушите му истерично барабаниха по земята; после той се просна в цял ръст и остана неподвижен. Бернхард тежко преглътна. — Мъртъв ли е?
— Разбира се, че не! Никога ли не си чувал да се говори за първия закон на роботиката? Не мога да убия човек, дори негодник като този. За луд ли ме мислиш?
— И все пак, струва ми се, той изглежда доста умрял — промърмори Бернхард.
— Има всички шансове да умре скоро — съгласи се роботът щастливо, — ако не успее да се добере до някой респиратор колкото се може по-бързо. А дори и да го направи, пилешкият му мозък е стоял толкова дълго без кислород, че ще се превърне в още по-голям идиот от преди. Не че ще се забележи някаква разлика. — Той срита здравата каубоя, после се приближи към Бернхард. — Обикновен пияница — изръмжа той. — Такива ги имаме с дузини всеки ден.
— Но ако умре, ти си виновен! — каза Бернхард и заотстъпва заднишком с разширени от ужас очи. — Той ще умре!
— Хм — промърмори роботът, — мога ли насила да го накарам да диша? Сам ще си реши. Тая страна е свободна.
Бернхард не отговори, тъй като внезапно си даде сметка, че се намира вътре в сградата. Роботът нещо буташе ръчките върху гръдния си кош. Субсонските примамливи тонове се засилиха и се превърнаха в истински вой. Бернхард застана мирно, простена два пъти и се втурна през огромната, облицована с мрамор зала, виейки от сладострастна възбуда. Една проститутка робот се изпречи на пътя му, размахала ръждясалите си ръце, издавайки тежки астматични механични пъшкания; той се метна встрани, прескочи някакъв женски андроид, конструиран за кой знае какви перверзни фетишистки цели, ритна друга проститутка робот в гърдите и се хвърли към най-близката открехната врата, която водеше към гравитационен барабан, където силите на притегляне не действуваха и уважаемите гости на увеселителния комплекс можеха с наслада да летят надолу към по-ниските, криещи обещания етажи. Бернхард полетя право надолу, ревейки като заклано прасе.
Имаше сериозни причини, тъй като съоръжението, което изключваше гравитационните сили, не действуваше.
8
— Ако не бях тук, щеше да си изпотроши всички кости — каза един дрезгав глас. — Би трябвало да получа медал.
— Ритник по задника трябва да получиш, задето си тъй дяволски непохватен — възрази друг глас. — Затваряй си устата, че ми пречиш да работя!
Настъпи зловеща тишина, прекъсната от режещия остър звук на пишялни кости, стържещи една в друга, и ужасяващия вой на първия глас.
— Казах ли ти да си затваряш устата, говедо такова? Нервираш ме. И престани да риташ по този начин!
— Би могъл да ми сложиш малко местна упойка — примоли се първият глас между две сърцераздирателни хлипания.
— Наистина ли мислиш, че ще хабя упойка за такъв като теб? Освен това упойката се пази за офицерите. Трябва да благодариш, че въобще съм се заел да те оправям!
— Оооооооооооууухх!
— Не крещи!
Звукът на пречупени пищялни кости, стържещи една в друга, се чу отново, последван от ужасяващо пронизителен вик, който секна отведнъж, за да премине в сподавено сърцераздирателно хлипане. Бернхард внимателно отвори очи и видя над себе си полукръг от щастливо усмихнати лица. Тъй като не знаеше какво да предприеме, той се захили с неприятна, зла усмивка. Настана неописуема суматоха.