— Вижте! Движи се!
— Усмихна ми се, видя ли?
— Вие сте гений, докторе! Истински гений!
— Тия войници са яки момчета, могат да издържат какво ли не!
— Кажи нещо, войнико, кажи нещо, каквото и да е! Бернхард се пулеше враждебно срещу тях и се чудеше какво по дяволите става. Лицата се наведоха над него, излъчващи щастие и лош дъх. Той се закашля.
— Като новичък е — обади се някой. — Не е ли фантастично?
— Знаех, че ще се справите, докторе. През цялото време го знаех.
— Само си помислете — след всичко, което горкият човек е преживял!
— Докторе, зарежете го тоя другия — войникът се събуди!
Изглеждаха чистосърдечно зарадвани, сякаш той като по чудо се беше спасил от ужасна и неизбежна смърт. За миг се запита дали пък всички не са полудели; сетне си припомни повредения гравитационен барабан и моментално му прилоша. Когато повдигна глава, видя, че се намира в добре обзаведена операционна зала, легнал на операционната маса. Краката му бяха стегнати в огромни гипсови превръзки, а дясната му ръка — скрита в голяма безформена топка от същия материал. Над главата му висеше бутилка глюкоза, свързана чрез гумен маркуч с блестяща игла, която на свой ред беше вкарана в лявата му ръка. Стаята гъмжеше от излъскани до блясък машини, които бръмчаха, щракаха и си намигаха истерично. До вратата беше поставен груб дюшек; върху него лежеше мъж, небрежно покрит с войнишко одеяло, който напразно хлипаше — нямаше кой да го чуе. Лекарят, който допреди малко се грижеше за него, сега се наведе над Бернхард и се усмихна тъй, че челюстите му изпукаха. Бернхард отново отпусна глава върху възглавницата и простена продължително. Грижовни ръце му помогнаха да се надигне.
— Не се безпокой, войнико, ще те изправим на крака за нула време — обади се някой.
— Във всеки случай по-лошо от мозъчно сътресение не е. Ще се оправи.
— Изглежда ми блед. Не ти ли се струва, че трябва да му направим кръвопреливане?
Поставиха в лявата му ръка димяща чаша и той сръбна недоверчиво от лепкавото питие.
— Какво, по дяволите, става? Какво се случи? Ще умра ли? — питаше той.
— Ти си съвсем добре — отговори ободрително един от лекарите в бели престилки. — Нуждаеш се само от малко почивка.
Войнишкото одеяло откъм вратата се поповдигна и откри един ужасно осакатен мъж.
— Ако не бях аз, щеше да си изпочупиш всяка костичка — изсъска мъжът. — Така се стовари отгоре ми, че изпотроши всичките ми кости!
— Затваряй си устата! — изрева един от лекарите. — Не виждаш ли, че тук има болен човек! Той се обърна с усмивка към Бернхард:
— Не му обръщай внимание на това говедо, войник. Успокой се и всичко ще бъде наред.
— Какво се е случило? — попита Бернхард ужасен. — Как са краката ми? Как са ръцете ми?
— Мда, мислех си, че може би си си изкълчил крака, така че за всеки случай го гипсирах, и тъй като бездруго бях почнал, гипсирах и другия ти крак и едната ръка — просто за сигурност. Никога не е излишно да си по-внимателен с тези неща… Сега по-добре ли се чувствуваш?
— Това ли е всичко? — разочаровано попита Бернхард. — Нищо и никакво жалко изкълчване?
— Може би изкълчване, в действителност не вярвам да си получил дори натъртване. Ти се стовари право върху този там мъж. Единственото, което можах да открия върху теб, бяха няколко малки синини по лявата ти ръка — нищо, за което да се безпокоиш.
— Синини? Не кръвоизливи! Господи, аз умирам! — Бернхард отново застена. Лекарят се премести в долния край на операционната маса и започна да троши гипсовата превръзка на краката му. Бернхард отвори очи и погледът му потъна в безкрайно дълбоките сини очи на русокоса медицинска сестра. Той преглътна едно продължително стенание и се зазяпа в нея. — Коя си ти, по дяволите? — попита той.
— Наричай ме просто Тери — промълви нежно медицинската сестра. Усмихна му се окуражително, силно почервеня и извърна лице. Бернхард впи поглед в грациозното й тяло, в очарователното порозовяло лице с леко полуотворени устни, в разкошните гърди и започна да стене от желание. Сетне забеляза, че върху лявата й ръка, която тя дискретно държеше на два сантиметра от широко разтворените му очи, нямаше пръстен.
Още една от ония жадни за любов медицински сестри, които мечтаеха за Истинския и бяха готови на всичко, за да го пипнат. Очевидно тя имаше сериозни намерения. Бернхард поохладня. Погледна нагоре към срамежливо извърнатото лице с малкото сладко чипо носле, обсипано с лунички, и невинните сини очи. Истинска гъска, помисли си той отвратен. Тя му стана противна — факт, че му прилошаваше още щом я погледнеше. И все пак продължаваше да я желае.