[1] Герой от едноименния роман на Брам Стоукър. Б, пр.
Там се виждаше плосък покрив, на който се бе разположила една пищна камериерка, чиято одежда се състоеше единствено от очарователна усмивка и една стратегически разположена кърпа. Бернхард се наведе още по-навън над бруствера, нетърпелив да задоволи любопитството си с подробностите на привлекателната и анатомия. Той замечтано въздъхна.
— Ти си чудовище и сексуален маниак — обади се централният мозък с кънтящ глас през ръждясалата тръба на някакъв комин. — Как можеш да се отнасяш по такъв начин към очарователната си съпруга?
— Какво й пречи, щом не знае — възрази Бернхард. — Изчезвай оттук и не ме безпокой!
— Пощръклял пръч! — обади се отвратена тръбата на комина.
— Още нищо не си видял, почакай само да се доближа до оная камериерка там — отвърна Бернхард. — Освен това ми прилошава, като погледна очарователната си съпруга. Няма ли да се пръждосаш и да ме оставиш да се облизвам на спокойствие?
— Аз ви венчах — отвърна коминът.
— Вярно, венча ни. Още те мразя за това.
— И планирах за вас такъв хубав меден месец.
— Някой да те е молил? Не аз, във всеки случай!
— И ти едва пристигаш и хукваш подир камериерките!
— Камериерки [1] ли! — възкликна Бернхард и се захили похотливо към комина. — Друго име би им подхождало далеч по-добре. Във всеки случай добър вкус имаш. Съвсем самичък ли си ги създал?
[1] Игра на думи — Kammarjugfruar (junfruar) (швед.) — девственици. Б. пр
— Имай поне малко уважение към добрия стар граф, който вярва в теб!
— Едва успях да прекрача прага — каза Бернхард, — когато тоя стар педераст се опита да ме захапе за гърлото. Не е с всичкия си. Тук никой не е с всичкия си. Ами идиотите, които старчокът е събрал? Това хотел за меден месец ли е? Тук е истински паноптикум, а сега ти ми пречиш да погледам единственото човешко същество, което откривам сред тая сбирщина!
— Една изключителна среда, съчетаваща интелигентност и остроумие — обидено отвърна тръбата. — Всички са взети от книги, които съм прочел. Би трябвало да се гордееш, че се намираш под един покрив с тях.
— Имаш лош вкус — възрази Бернхард.
— Давам ти шанс да влезеш в контакт с по-добрите и по-богатите страни на живота — отвърна коминът, — а какво правиш ти? Презираш ме! Мислиш, че нямам чувства само защото съм машина! Защо не оцениш доброто, което правя за теб? Но, разбира се, да се иска толкова много, е прекалено. Ти следваш единствено отвратителните си животински инстинкти. Лигите ти текат по тая противна развратница, обиждаш всички учени мъже, които съм събрал тук само заради теб. Това ли е благодарността за всичките ми грижи? Така ли ще бъда третиран след всичко, което съм направил за теб? Отдадох двеста хиляди от най-хубавите си години за човека и ето какво получавам за отплата!
— Не проумявам как ме търпиш — съгласи се Бернхард.
— Унижавай ме, унижавай ме — продължи тръбата, — Нека чувствата ми не значат нищо за теб. Продължавай да точиш лиги подир тая развратница. В замъка гъмжи от умни мъже, но не — ти си хукнал подир разни камериерки. Какво притежава тя, което твоята очарователна съпруга няма? Или ако поставим другояче въпроса, какво има тя, което аз не притежавам?
— Способността да събужда в мен животинското — отвърна Бернхард.
— Никога ли не те е грижа за духовните ценности?
— Не.
— Ти си свиня — отвратено заключи коминът. — Защо не слезеш долу и не я изнасилиш?
— Ще го направя, ако млъкнеш за малко.
— Да си строшиш врата дано! — проскърца тръбата на комина.
— Затваряй си устата, машино проклета!
— Животно!
— Стара бракма!
— Ще го запомня — процеди тръбата заплашително. — Само почакай! — Изключи се с трясък и избълва във въздуха огромен облак сажди. Бернхард й се изплези и възобнови наблюденията си. Това, което правеше камериерката толкова очарователна, беше кърпата, която бавно и постепенно разголваше гърдите, а после талията и бедрата. В момента кърпата едва-едва прикриваше коремната област. „Има ли — питаше се той, — има ли въобще нещо под тази кърпа освен нейната гола и несъмнено безсрамна кожа?“ И подозираше ли тя, че той стои тук горе и я шпионира? Човек никога не можеше да бъде сигурен с тия камериерки. Следеше как вървят събитията през последните два дни: с всеки ден тя ставаше все по-смела, едва ли не лекомислена в усилията си да се сдобие с привлекателен слънчев загар. Със смесени чувства той очакваше окончателното й разголване. След като видя всичко, което имаше да се види, и, общо взето, прекара приятно времето си, не му оставаше нищо друго, освен да слезе и да направи онова, което се очакваше от него, а после да забрави тая прелъстителна развратница. Гледаше я похотливо, с надеждата, че кърпата ще се плъзне още по-надолу, но скоро установи, че тя упорито не мръдва от мястото си. По всичко личеше, че момичето спи. Той с нежелание обърна бинокъла нагоре към безоблачното небе, където три космически кораба бавно и дебнещо се спускаха към земята. Дулата на мощните лъчеви оръдия се подаваха от всяко ъгълче на кораба и шареха напред-назад, търсейки на прицел обект, който да пръснат на парченца. Имаше какво да се види — включително бълващи огън дракони, пегаси и други добре въоръжени създания — плод на сбърканите усилия на централния мозък в протоплазмените лаборатории, но нищо, достойно да бъде обстреляно според глупавите компютри, управляващи оръдията. Освен това се виждаха няколко много докачливи езически богове, които стояха на земята и с подозрителни погледи следяха спускането на космическите кораби, готови да се засегнат при най-малък повод и от нещо най-незначително. Бернхард се питаше какво ли ще стане, когато Желязната челюст се покаже от кораба и започне да ги ругае по обичайния си чистосърдечен, начин.