И все пак от време на време графът не успяваше да се сдържи и да не се прокрадне скришом при селяните, Понякога, когато луната висеше подута и мъртвешки бледа на нощното небе, можеха да го видят как се втурва с лудешки кикот през тази пустош; друг, още по-страшен смях проехтяваше в отговор из бавно търкалящия се димен пояс зад него. В такива моменти той напомняше ужасна, безформена сянка, същински прилеп — гладен, с разперени криле. В сутрините след тия изпълнени с вой нощни излети винаги имаше по някоя младичка жена от областта, която се събуждаше с остра загуба на кръв. Ако изобщо се събудеше.
Тъкмо в тази пустош беше решил Желязната челюст да приземи своите три кораба. Той знаеше, че Бернхард се намира някъде наблизо, и се бе зарекъл да го пипне на всяка цена. И тъй, корабите се приземиха, съблюдавайки обичайните мерки за сигурност, които включваха: щедра употреба на отровни газове, радиоактивно излъчване, препарати, унищожаващи растителността, напалм, двадесеттонни бомби и непрестанен обстрел с лъчевите оръдия. Смръщили вежди, брадатите богове наблюдаваха развитието на събитията и мърмореха зловещо. След като успяха да разрушат по-голямата част от площадката за игра на голф и превърнаха безценните розови насаждения на графинята в облак радиоактивна пепел, корабите най-сетне кацнаха върху димящата земя. Отвори се корабен люк и някакъв буйно протестиращ войник беше изритан навън за мишена, в случай че местното население се окаже враждебно настроено. Когато въпреки очакванията войникът не беше застрелян на място, от кораба заприиждаха цял взвод войници, отрупани от глава до пети с ужасяващи оръжия и с блажено ухилени физиономии от погълнатите порядъчни дози наркотици. Следваха ги въоръжени с вдъхващи ужас спринцовки военни лекари, които забиваха тъпите игли във всяка попаднала им ръка, крак или задник. Монтираха и червенокръстка шатра, с попълнение от глупаво усмихващи се женски военни части. Не липсваше и портативна гилотина — в случай че някой храбър войник поиска да се оттегли. Разстлан бе червен килим. Най-накрая от люка се показа добре олизан блестящ ботуш под съпровода на единогласно измъчено войнишко стенание и зов от десет хиляди тръби, прозвучал от високоговорителите на кораба. След ботуша се появи и останалата част от Желязната челюст, разпенен от бяс и проклинащ всеки, попаднал му пред очите. — Мекотели! — ревеше той с обичайния си гръмлив глас: — Говеда! Свине! Лошо ми става от вас! Чувате ли? Л-о-ш-о! Скоро ще ви се доще да сте мъртви! ЯСНО ЛИ Е? — и се вторачи в тях с налети с кръв очи. — Искате ли да сте мъртви? Отговаряй! Отговориха, че искат.
— Това е добре — сатанински се усмихна той, — защото не след дълго, тъй или иначе, всички ще бъдете мъртви — разбрано? Така ви искам, плъхове с плъхове…
Бернхард, заел при появата на Желязната челюст позиция мирно, бавно се отпусна и се насили да спре треперенето си. Ужасният глас достигаше чак горе до него. Силен, могъщ и страховит, той оповестяваше възгледите на Желязната челюст за правото на живот на войниците, външния им вид, техния морал и съмнителната репутация на техните майки. С изключителна прецизност изреди всички възможни смъртни обиди.
Сетне Желязната челюст откри боговете, които продължаваха да стоят скупчени и мърморейки, разглеждаха войниците. Млъкна насред изречението.
— Какви са тия, по дяволите? — изрева той и им метна холеричен поглед. — Цивилни лица? Аз мразя цивилните лица! — Заразглежда объркано дългите им бели бради, лавровите венци около престарелите им глави, дрехите им с къс ръкав, които стигаха до коленете и разкриваха костеливи крака и мръсни плоски стъпала, техните тънки шии и слаби ръце. Вишнева червенина бавно плъзна нагоре по покритото му с белези лице. — Хипита! — Просъска той, — Феминистки страхопъзльовци! Интелектуалци! Пацифисти! Демократи! Комунисти! Говеда! Какво, по дяволите, правите тук? Отговаряйте!
Един от боговете едва чуто отрони звук. Желязната челюст се разкрещя, заподскача на два крака и едва когато ограниченият му запас от ругатни се изчерпа, малко се поуспокои. След което се обърна към своите парализирани от ужас войници и изрева заповед за стрелба. Боговете враждебно го гледаха, но не се унизиха да отговорят.
Ревящи енергетични оръжия, работещи в безупречен, добре съгласуван ритъм, разтърсиха цялата пустош. Боговете бяха погълнати от ослепителен адски облак. Бернхард се извърна, за да предпази очите си от гибелната светлина и така възобнови наблюдението на камериерката. Тя вдигна поглед към него и смигна съблазнително. Той видя, че устните й се движат, но шумотевицата му попречи да долови думите и. Вероятно го канеше да слезе долу и да прекара в единение с нея един стенещ миг. Вече чувствуваше как стройните и крака обгръщат гърба му. Започна да се поти от страст и пряко волята си се върна към горчивата действителност. Погледна надолу към равнината и откри, че стрелбата е преустановена. Войниците стояха на малки групички, отпуснали оръжия в омекналите си ръце, и се взираха в обгореното, димящо място, където допреди малко стояха боговете.