Потънал в тези мрачни мисли, Бернхард премина маршова стъпка през гостната и продължи, след кето узна, че Тери е излязла да свърши някои добри дела с благотворителна цел сред работническата класа. Влезе в пушалнята, където незабавно беше притеглен в един ъгъл от стария мистър Пикуик [1], изтъкнат кръгъл идиот и едно от най-ужасяващите творения на централния мозък. Измина цяла вечност в непрестанно мъчение, докато най-сетне успя да се откъсне от мъжа, останал без дъх и проклинащ централния мозък, създал това подвижно огнище на разврата. Промъкна се като престъпник по-нататък през сенките и елегантно успя да се отърве от дебелия приятел на мистър Пикуик — Мистър Тупман, който дотърча в галоп от обичайното си място до камината с кървавочервено от горещите напитки лице и поиска де узнае професионалното мнение на изтъкнатия фелдмаршал за младите дами в замъка — по-специално за някоя си камериерка на име Фани Хил. Бернхард го изпрати на горния етаж при лукавата развратница, която очевидно имаше сили и желание да се погрижи за цял полк настървени казаци, и замарширува по-нататък сред куриозните фигури, които населяваха пушалнята на граф Дракула. Спря се до една игрална маса, където играеха покер, прогони някакъв редник на име Йосъриън [2] и с благодарност се отпусна на свободното място. Лека-полека животът отново ставаше поносим.
[1] Герой от книгата „Посмъртните записки на клуба Пикуик“ от английския писател Чарлс Дикенс (1812–1870). Б. пр.
[2] Йосъриън — герой на книгата „Параграф 22“ на американския писател Джоузеф Хелър. Б. пр.
Общо взето, партията покер беше приятна, смущаваше я единствено слаб мъж на средна възраст, облечен в дълго палто и със смешна ловджийска шапка на главата, който през цялото време се въртеше около масата и навсякъде пъхаше орловия си нос. Той разгледа картите на Бернхард с помощта на силно увеличително стъкло и му съобщи, че бащата на Бернхард бил чернокос и преди няколко години е счупил левия си крак, също така, че вероятно Бернхард играе фалшиво, тъй като има пет аса — едно в повече, дори и за фелдмаршал от Реанонската космическа флота. Мъжът пушеше опиум с голяма калебасова лула и си слагаше инжекции в ръцете, когато смяташе, че никой не го наблюдава. Бернхард го мразеше. Междувременно Уайлд Бил Хикок [2] получи фул на смъртта и незабавно бе застрелян в гърба от неизвестен почитател — така партията покер приключи и сред диви ругатни и проклятия извлякоха тялото навън. Мъжът с ловджийската шапка подтичваше наоколо като заек, хванал увеличителното стъкло в ръка, и споделяше с всички присъствуващи, че убиецът имал брадавица на лявата буза и употребявал подложки за обувки. Бернхард събра печалбата си и белязаните си карти и се върна в гостната.
[1] Дивия Бил Хикок — автентичен герой на Дивия запад. Б. пр.
Графът току-що бе станал от сън в спалнята си някъде долу в гробницата на замъка и си тананикаше радостно при мисълта за обляната в лунна светлина нощ, която го очакваше. Трите бледи сестри на графа също присъствуваха и се забавляваха, като се разхождаха наоколо и питаха присъствуващите кой каква кръвна група има. Беше непоносимо скучно и на Бернхард му се прииска по-скоро да се прибере в Империята.
Тери се завърна от благотворителната си дейност сред низшите класи, грейнала от противна жизнерадост и досади на всички с отегчителни разкази за печалния живот, който водеше един от робите на графа, някой си Чичо Том. Тя говори за неговата справедливост, благочестие, вярност и честност, докато всички в стаята го намразиха, тъй като беше по-добър от тях, а после разказа с насълзени очи колко лошо се отнасяли с него, което възвърна доброто настроение, тъй като доказваше, че никога не си струва да си справедлив и честен.
— Освен това той е религиозен — добави тя, — не е ли фантастично? Изглежда сякаш… като че може да мисли!
— Някои не вярват, че има религиозни негри — обади се надзирателят Халей, — но аз вярвам. Да, винаги съм смятал, че когато е истинска, вярата е добра за един негър.
— Утехата на религията помага на простия народ да се задоволи със скромния си жребий — обади се неприятен възрастен мъж, в когото Бернхард разпозна кардинал Ришельо, излязъл направо от „Тримата мускетари“.