— Между другото забелязвам, че образът на нашия Спасител, който украсява простата му колиба, значително се различава от оня, който ние познаваме. Той, накратко казано, е черен.
— Черен ли? — Графът чукна по един от чудесните се кучешки зъби. — Струва ми се, че тази нощ ще посетя тоя Чичо Том. Черен, казвате? — Той се наведе напред към Бернхард и го побутна.
— Как мислите вие, млади човече?
Бернхард, който беше позадрямал с полупритворени очи и глупашка усмивка на устните, се събуди, изтръгнат от един изключително приятен сън, в който той бавно печеше цялата сбирщина на открит огън. Като видя кучешките зъби на графа да проблясват само на няколко сантиметра от очите си, той изкрещя от ужас, истерично измъкна лъчевия си пистолет, хвърли се назад във фотьойла и успя да падне заедно с него на пода — всичко в продължение на няколко микросекунди. Креслото се захлупи отгоре му с ужасен трясък и той надзърна иззад тази неочаквана преграда с лъчевия си пистолет в едната ръка и маршалския жезъл в другата.
— Каква е тая работа? Какво се случи? Защо ме зяпате така? — изкрещя той. Забеляза, че всички присъствуващи са се стълпили край откритата камина и го гледат с ужас в очите, и стана по-смел. — Трябва да бъдете по-внимателни в действията си — каза той и се на дигна. — Можех да ви изпозастрелям всичките. Никога не се знае какво може да предприеме един стар дебелокож войник.
Огледа отново ужасеното множество и се почувствува засрамен.
— Искам да кажа — измънка той, — един стар боец като мен… — Гласът му се загуби, когато той осъзна всеобщото неодобрение, което групата край откритата каминя излъчваше. Някой потръпна. Заваляха коментари на тема тъпи войници, недодялани маниери, плачевното състояние на военното дело в днешно време. Някой — вероятно тлъстият мистър Снодграс — си заприпомня добре възпитаните офицери от своята младост и обсипа дутата компания с тези не дотам ласкателни спомени. Тери гледаше в земята и като че едва сдържаше сълзите си. Бернхард пожела да е мъртъв. Сетне пожела да са мъртви всички останали и тази нова мисъл доста го развесели. Опита се да обърне катурнатото кресло, но то беше невероятно тежко и неговите дискретни побутвания скоро се превърнаха в бясна борба на живот и смърт с опърничавия фотьойл. Накрая се предаде и запъхтян се отправи към един тъмен ъгъл, където нацупен седна на пода.
Графът, който при първия признак за разправия се превърна в прилеп и следеше събитията, висейки на нокти върху кристалния полилей, сега размаха крила, спусна се с достойнство на пода и се преобрази в своето обикновено нечовешко аз. Отпусна се в креслото си и хвърли на Бернхард кос подозрителен поглед, като си мърмореше нещо. След известно колебание и останалата част от компанията се завърна насъответните си места. Бернхард беше оставен на собствената си съдба.
Посвети цял прекрасен половин час от уединението си, за да криви лице в ужасни гримаси и да наблюдава резултата в едно стратегически поставено близко огледало. Понякога успяваше да наподоби Звънаря от Нотр Дам, доукрасен с няколко живописни детайла — добавка от собствената си фигура, а понякога поразително заприличваше на чудовището на Франкенщайн [1], с при. същата му конвулсивна походка и безжизнен израз на лицето, което внесе в стаята някакво мрачно настроение, тъй като самото чудовище присъствуваше. С успех изимитира орангутан, а после и побъркан учен. Най-накрая възпроизведе гримаса, толкова ужасна, че самият той се изплаши до смърт и побърза да изостави играта и да поведе разговор за времето. Опитът му беше посрещнат с пълна липса на интерес; дамите потръпнаха и се извърнаха настрана, за да се освежат с амоняк и да си повеят с ветрилата, а мъжете злобно го изгледаха. Очевидно не беше чак толкова популярен, колкото си мислеше. Опули им се с ужасна гримаса и се отдалечи полека, глухо мърморейки.
[1] Герой от едноименния роман на Мери Шели (1918). Б. пр.
Изминал бе един лош ден, мислеше си той, излизайки в двора на замъка. Наруга пътьом пазачите, които минаха покрай него, клатушкайки се, потънали в пот, след като бяха вдигнали подвижния мост за през нощта. Унижения, нищо друго освен унижения. Графът го презираше, а Тери го третираше като кученце за компания. И не стига всичко друго, ами и тая камериерка с душа на сметище и тяло, подходящо за някой луд акробат, но не и за една добродетелна жена. Всичко това стигаше, за да накара един възрастен мъж да избухне в ридания.