[2] Асоциация със свещения меч на крал Артур — Екскалибур. Б. пр.
И тъй, Бернхард продължаваше нататък — прекосяваше потоци, гори и изоставени градове, минаваше през планини, а понякога и под тях. Предвождаше го Робобрата, чието най-голямо желание беше да се добере до космическия кораб, за да се скрие дълбоко вътре зад защитните му стоманени плочи. Както никога, освен обичайната си страхливост, той имаше сериозни причини да бърза — постоянното пребиваване навън, сред чудесата на природата, не минаваше безнаказано. Върху металното му тяло се виждаха ръждиви петна. Една от рекламните ролки беше започнала да се върти назад. Всичко това доста зарадва Бернхард и той започна да посреща всеки нов ден с надежда за нови и интересни функционални повреди, които постепенно щяха да доведат до мечтания миг, когато проклетата машина щеше завинаги да се развали.
Засега обаче проблемът с храната бе значително по-належащ. Бернхард и Робобрата обсъдиха въпроса.
— Но защо не носиш хранителни припаси? Би трябвало да имаш!
— Какво не му харесваш на хрускавия кекс „Краубули?“ — оскърбено запита Робобрата. — Да не би да не е достатъчно добър за теб? Кексчетата са от хубави по-хубави, пък и полезни освен това. Къде-кьде за предпочитане пред жалките дълбоко замразени запаси. Впрочем ти нямаш вода, с която да ги разтвориш. Като стана дума за вода — какво ще кажеш за една чаша с чудесна леденостудена пенлива бира „Барни“, с която да полееш кекса? Силничко питие, тъкмо такова, от каквото има нужда един уморен войник! — Показа му прелестна картина — запотени чаши пенлива бира, любовно обгърнати от огромни преспи златистожълт кекс. На Бернхард му потекоха лигите — не беше ял в продължение на три дни.
— Дай! — изграка умолително той и протегна ръце към Робобрата.
— Какво се опитваш да направиш, негоднико? — изрева Робобрата и отстъпи няколко крачки назад. — Да откраднеш стоката ли? Това струва пари, стари приятелю. Мангизи! — Изгледа го замислено и забръмча с механичен възторг. — Тия неща обикновено са срамно евтини — факт е, че добросърдечният производител има загуба от всяка продажба, но като се вземат предвид обстоятелствата, струва ми се, че ще трябва незначително да повиша цените. Търсене и предлагане, знаеш. Нека да помислим… Направи няколко изчисления, от които да ти настръхнат косите. — Петнадесет кредита за една опаковка от вкусния кекс „Краубули“ и шестдесет кредита за чаша леденостудена пенлива бира — такава цена звучи разумно — колко ще искаш?
— Петнадесет? Шестдесет? — Бернхард недоверчиво зяпаше Робобрата. — Ти си луд!
— Аз съм бизнесмен. Е, вземаш ли или не? Утре цените ще се покачат, така че по-добре е да купиш, докато можеш.
— Значи ти не смяташ, да ми дадеш да ям нещо? -попита Бернхард.
— И през ум не би ми минало! За какво ме мислиш? За някоя самарянка?
— Но аз ще умра тук! — проплака Бернхард. — Не виждаш ли, че умирам от глад? — Хвърли се напред с меч, вдигнат за удар, но от глад главата му се въртеше и той попадна цял метър встрани от Робобрата. Препъна се, падна по гръб до своя меч и остана да лежи мрачен. Робобрата подскачаше около него в танцова стъпка и го обсипваше с проклятия.
— Вижте го могъщия фелдмаршал! — кикотеше се подигравателно той. — Аха, опитваш се да крадеш от мен? Крадец! — Изсмя се с кънтящ смях и изпълни екрана си с блестящи тримерни картини, изобразяващи леденостудена бира, която се лееше от милиони огромни бутилки. Въздухът се изпълни със звук от изливащи се в жадни гърла леденостудени течности. Бернхард облиза устни с пресъхнал език. Биха му потекли лигите, но нямаше повече слюнка.
— Един ден ще си го получиш за тая работа — изхриптя той безпомощно. — Ще го помня, докато съм жив, и един ден ще… Ооооббууухх!
Това „Оооооооууухх!“ бе предизвикано от един леденостуден предмет, тикнат внезапно в ръката му. След него последваха други — все тъй студени и със същата форма. Изкриви поглед към ръцете си и откри, че прегръдката му е пълна с прекрасни отворени бутилки бира. Същевременно земята около драката му се покри от пакети кекс със златистожълто хрупкаво съдържание.
— Ей, ти — започна той, — какво, по дяволите…! — Жегна го ужасно предчувствие. Погледна към Робобрата, който беше избълвал планина от бирени бутилки и пакети кекс и сега беше на път да се зарови под земята. Звук, приличен на ритмично бучащ водопад, достигна до него откъм небето. Той бавно обърна поглед нагоре и видя гигантска хищна птица с огнен цвят — по-голяма от средно голям разузнавателен кораб. Човката й без затруднение би побрала десет фелдмаршала от Реанонската космическа флота. С тежки махове на крилата птицата се устреми надолу и тупна тромаво право пред него. Огромните жълти очи на хищник се вторачиха неподвижно в него и ужасната човка се отвори.