14
— Извинете — каза птицата, — аз съм птицата Феникс. Моля за извинение, ако ви безпокоя, но се питам дали случайно нямате кибрит?
Зъбите на Бернхард тъй ужасно тракаха, че той не можа да произнесе и звук — само поклати глава.
— Така си и знаех — въздъхна птицата. Отпусна грамадния наръч клони, които бе държала с нокти, и се огледа наоколо. — Хубаво е времето днес, какво ще кажете?
— Чудесно — измънка Бернхард и погледна ужасната човка.
— Слънцето блести и въобще…
— Може би е малко прекалено горещо — рече Бернхард.
— Именно — съгласи се птицата. — Тъкмо това исках да кажа и аз.
— Какво зяпате вие там? — изкрещя Робобрата от дупката си в земята. — Защо не застреляш това чудовище?
— Добър ден — каза учтиво птицата Феникс. — Приятно е времето днес, нали?
— Ще го удуша със собствените си ръце — закани се Робобрата и се завря още по-дълбоко в ямата си.
— Малко е нервен — обади се извинително Бернхард.
— Естествено — съгласи се птицата Феникс и отправи продължителен поглед към планината от бира и кекс. — Надявам се, че не ви обезпокоих насред обяда.
— В никакъв случай — увери Бернхард.
— Само ми кажете, ако ви безпокоя, и аз ще си ида.
— Напротив, винаги е приятно с компания. — Проследи гладния поглед на птицата и се прокашля. — Дали мога да ви поканя на една бира и кекс?
— Ако настоявате, то… — Птицата Феникс направи крачка напред и погълна всички бутилки и пакети кекс на една огромна хапка. В грамадната човка захрущя сртошеното стъкло и птицата дискретно хълцукна. Бернхард глупаво я зяпаше с полуотворена уста, докато глухото усещане за глад се превърна в ужасна режеща болка.
— Много любезно от ваша страна — рече птицата Феникс и се потупа по корема с огромното си огнено крило. — Не отказвам никога една малка закусчица, още повече като ми падне ей тъй неочаквано. „Толкова драго, колкото и неочаквано“, както казала девойката, нали така? — Тупна Бернхард по рамото и се засмя сърдечно.
Бернхард, отхвърлен от удара четири метра встрани, се изправи и изчисти пясъка от дрехите си, Робобрата подаде глава от ямата и се втренчи в него неодобрително.
— Защо не я пръснеш на парченца? — просъска той. — Страх ли те е?
— Да — отвърна Бернхард.
— Това чудовище току-що погълна бира и кекс за четиринадесет хиляди осемстотин двайсет и шест кредита — злорадо съобщи Робобрата. — Познай кой ще ги плати?
— Не ми го казвай — въздъхна Бернхард, — нека бъде изненада.
— Солните мини на планетата-затвор „Бавната смърт“ — възторжено заяви Робобрата. — Какво ще кажеш за това, негоднико? — Изсмя се ужасно с. глас на садистичен подофицер и изпълни екрана си със сцени из безрадостния живот на излежаващи наказанието си затворници. Бернхард се почувствува прекалено уморен и прекалено гладен, за да реагира. Свлече се на земята, тъпо втренчен в протритите си ботуши.
— Разбира се, аз съм гост тук и не би трябвало може би да правя забележки на домакините — недоволно се обади птицата Феникс, — но тия караници не се отразяват добре на храносмилането ми. Не бихте ли могли да идете да се карате някъде другаде?
— Той пръв започна — каза Бернхард.
— Крадец! — ревеше Робобрата. — Убиец! Бандит!
— Дойдох тук да заема един кибрит — продължи кисело птицата Феникс — и какво — попадам на кавга. Аз съм чувствителна птица — каза тя с достойнство — и това не се отразява добре на храносмилането ми. Имам нужда от кибрит — това е!
— Нямам кибрит — отвърна Бернхард.
— Чудовище! — извика Робобрата. — Злодей! Урод! Птицата Феникс обиколи купчината сухи вършини, като я разглеждаше критично от всички страни.
— Не е кой знае какво наистина, но какво да се прави? — обърна се тя към Бернхард. — Знаете ли, че някога тази пустиня представляваше огромна гора?
— Не — отвърна Бернхард с безразличие.
— Така беше. Цяла огромна гора. Навсякъде пълно със сухи клони — вземай колкото си искаш. — Въздъхна. — Светът не върви към добро. Знаете ли, че бях принудена да летя почти сто километра, за да събера тази жалка купчина вършини? Що за свят всъщност е този, щом дори не можеш да си събереш една порядъчна купчина сухи клони, без едва ли не да се съсипеш до смърт?