— Изчез… Не знаем, генерале. — Майорът обилно се потеше отчасти поради непривичното за тялото му движение, отчасти поради изпитвания ужас, ясно изобразен върху глупавото му лице.
— Значи, не знаете, така ли? Що за отговор, проклето нищожество? Такъв ли трябва да бъде отговорът ти на един висшестоящ? Ще те понижа! Ще те нашибам! Ще…
— Млък! — изрева един вентилационен барабан точно пред страховития генерал. Заповедта дойде тъй неочаквано, че той действително млъкна на часа, а бруталната му брадичка увисна чак до гърдите.
— Какво беше това? — задъха се той поразен. Втренчи се злобно във вентилационния барабан. — Има ли някой там вътре? Някой, който ми каза да млъкна — на мен? — Гласът му отново се извиси до нормалните си оглушителни височини. — Кой го каза? Отговаряй!
— Дръж се по-кротко, ако не искаш да взривя на атоми цялата ти жалка флота! — изрева вентилационният барабан.
— Кой сте вие?
— Познай!
— Желязната челюст?
— Хе-хе, шегички ли си правите, генерале?
— Централният мозък?
— Никакъв централен мозък не съществува вече — във всеки случай не такъв, който да говори самостоятелно. Хайде, опитай пак!
Генерал Суперястреб недоверчиво се втренчи във вентилационния барабан с воднистиге си очи.
— Хей, там! — изкрещя той. — Вие сте оня пилот разузнавач, когото изпратихме долу преди две седмици! Какво по дяволите, се опитвате да…
— Май че ти се ще да те пръснат на атоми? — изрева вентилационният барабан. — Малко повече уважение, моля! Иначе е свършено с теб! И ме наричай „Ваша милост“, когато се обръщаш към мен, обшито в злато нищожество!
— Не се ли боите от мен? — попита удивено генералът.
— Отде-накъде?
— Защо не? — генералът не можеше да повярва на ушите си.
— Защото разполагам с шестстотин ракети-носители на водородни бомби тук долу, всичките насочени към жалката ти смешна флота. И гледай да се държиш малко по-учтиво, когато разговаряш с по-изискани от теб хора, инак ще ги изстрелям всички до една!
— Това е бунт! — задъха се генерал Суперястреб. — Жив ще ви одера за тая работа, войник Рордин, аз ще…
— Затваряй си устата, ти казах! — изрева Бернхард. — И ме наричай „Ваша милост“! Нещата тук долу се промениха и сега аз решавам кое как ще… — Той млъкна. Дочуха се стъпки на тежки метални крака. — Ей ти! какво, по дяволите, искаш? — изрева Бернхард, който очевидно сега се намираше на известно разстояние от микрофона. — Махни мръсните си ръце от мен! Изчезвай ти казвам! Не знаеш ли кой съм аз? Изчезвай! Престани!
Звуците на бесен бой разтресоха вентилационния барабан. Чуваха се ужасни проклятия, както и шумът на търкалящи се по пода тела.
— Бунт! — крещеше Бернхард. — Въстание! Ще те обеся за тая работа, проклета тенекиена бракма! Пускай ме, пускай ме, че ще…
Гласът му секна насред думата; възцари се зловеща тишина, нарушавана единствено от поскърцването на механични крайници, катерещи се върху някакъв стол.
— Какво беше това? — попита генерал Суперястреб. — Какво стана?
Вентилационният барабан се прокашля.
— Там ли сте все още? — учтиво попита той.
— Какво, по дяволите, става там долу? — попита генерал Суперястреб.
— Настъпи промяна в ръководството — поясни вентилационният барабан. — Аз, Робобрата, поех контрола върху планетата. Обещавам да бъда справедлив и да работя всеотдайно за подобряване на тежката участ на обикновения, прост робот. Корумпираният ми предшественик ще бъде екзекутиран призори. Друго интересува ли ви?
Генерал Суперястреб си поотдъхна; дори се усмихна леко.
— Знаех си, че ще ни помогнеш — топло каза той. — Хайде, давай — обезвреди защитната система, за да можем да кацнем. Действувай!
— Затваряй си устата! — кресна вентилационният барабан. — Какво си въобразяваш? Ние не желаем никакви хора на тая планета. С вас говори вождът на Обществото на роботите и на дружеството „Смърт на човека“! Наричайте ме „Ваша милост“, когато се обръщате към мен, иначе ще взривя вас и жалката ви флота на парченца! Смърт на човека!
Чу се стържещ звук от включването на десетки хиляди метални гласове, след което долетя оглушителният отговор на цял един свят, пълен с жадни за отмъщение роботи.
— Смърт на човека!
— И сега — продължи Робобрата с глас на млада и красива жена — едно съобщение от оня, който финансира това излъчване — изтъкнатия побъркан учен доктор Имануел Амисов!
Но нямаше кой да слуша доктор Имануел Амисов. Генерал Суперястреб се втурна като светкавица към командната централа, следван по петите от обезумелите си подчинени.