— О, стига! Един от вас двамата трябва пръв да отстъпи. Просто иди при него и сложи край на това киснене в задънена улица!
— А ако той вече не ме иска? — измъчваше се Лийла.
Хелън изсумтя невярващо.
— Ти май не си забелязала какви зверски погледи ти хвърля от един час насам?
— Какви погледи?
— О, боже мой! Просто иди при него и го попитай какъв му е проблемът.
Лийла мигновено погледна към излъчващата напрежение фигура на Себастиан.
— Опасявам се, че той все още ми е сърдит — призна си тя.
— Не е. Сега е разстроен, задето те е отблъснал — заключи Хелън.
— Така ли мислиш? — Лийла въздъхна с облекчение. — Добре, дай ми само една минутка.
Доволна, че нейната приятелка ще намери кураж да прекрачи пропастта, Хелън се върна при Гейб точно когато той вдигна пластмасовата си чаша и извика:
— Предлагам тост.
Мъжете откликнаха ентусиазирано, като посегнаха към чашите си.
— Да пием за помощник-капитана, който ми попречи да удуша Лъвит — започна Гейб. — Без твоята намеса моят жалък задник сега щеше да е в затвора.
— Браво! Вярно! — потвърдиха мъжете.
Себастиан едва си даде труд да им се усмихне разсеяно и да вдигне чашата си.
— Да пием за лейтенант Линдстром — продължи Гейб, изразявайки признателност към огромния тюлен, който може да се измъкне от всякакви сложни ситуации, дори с помощта на един „Оспрей“.
— Иху-хуу! — извика Вини. Вероника рязко обърна глава към него.
— Да пием за нашия помощник-капитан Джейсън Милър — продължи Гейб със саркастични нотки в гласа, — който направи голяма услуга на родината си, като се уволни от армията.
Мъжете въздъхнаха тежко и се постараха да забравят за Джейсън Милър, който беше подал оставка, без да дава обяснения. Бе отказал да каже и една дума против Лъвит, макар че военноморските криминални служби непрекъснато го притискаха да направи изявление. Пазеше мълчание и за инцидента през миналата година, отказвайки да признае каквато и да било роля в изчезването на Гейб.
— И също така — добави Гейб и тонът му стана сериозен — да вдигнем тост за Хана Гиъри, където и да се намира сега. Бог да я запази жива и здрава, докато я намерят.
Мъжете промърмориха нещо в знак на съгласие и отпиха от чашите си. Настъпи тишина, всички мислеха за изчезването на аналитичката от разузнавателното управление на Министерството на отбраната. Бележникът, който тя бе носила у себе си, беше необходим, за да потвърди престъпленията на командир Лъвит. Бяха разпитали командира за инцидента на борда на „Нор’ийстър“, но липсваха твърди доказателства, които да го свържат с кражбата и продажбите на оръжие, не и без бележника, с който бе изчезнала Гиъри. Главорезите, които му бяха помагали на ПК, бяха или мъртви, или изчезнали. Изпълнявайки заплахата си, Лъвит бе настоявал, че Гейб е отговорен за провала на борда на кораба, защото това било нападение на параноик. Докато военноморските криминални служби не приключеха разследването, не беше ясно кой ще бъде обвинен — Лъвит, Гейб или дори Лутер и помощник-капитана, за присвояване и унищожаване на военно имущество.
Въпреки всичко мъжете имаха доверие в системата. ВМКС трябваше да стоварят цялата сила на закона върху главата на Лъвит. Всичко беше просто въпрос на време.
Но какво бе станало с Хана Гиъри, видяна да влиза през портите на американската военноморска база в Куантико? Колата й беше открита в близост до управлението на военната полиция, където през този ден двама офицери са били дежурни. Нито един от тях не беше докладвал за личен контакт с червенокоса жена.
Този сценарий подейства отрезвяващо. Това, че една жена можеше да изчезне от военна база, без жива душа да забележи, повдигна някои сериозни въпроси. Кой какви връзки бе използвал, за да стане възможно едно такова ловко отвличане?
Наличието на неясноти и загадки подсказваше, че корупцията не започва и не свършва с Едуард Лъвит. Някои от лошите все още не бяха идентифицирани, но тъй като Гейб не знаеше кои са те, предполагаше, че няма опасност от вендета. Само за всеки случай неговите хора останаха нащрек, като се сменяха да пазят Гейб и семейството му.
Той все още не можеше да си спомни какво се беше случило през онази нощ в Пхенян и това го влудяваше. Не можеше да си спомни как Милър се бе нахвърлил върху него. Дори не успяваше да си спомни какво бе направил, за да накара Лъвит да се пази от него и да нареди на Милър да го убие.
Доктор Ноъл Териен бе предположил, че може би е по-добре така. Ударът по главата бе оставил празнота в съзнанието на Гейб, която трябваше да го предпази. След като тази част от спомените му бе изгубена завинаги, бе малко вероятно Гейб отново да се превърне в мишена.