— Гледал съм те по телевизията, приятел. Голям бияч си — каза той и ми се усмихна като плъх. — Хайде да сложим за малко ръкавиците, а?
Аз наистина се смятах за добър. Когато играех лошите типове в уестърните, се гордеех с факта, че не използвам дубльор. Само че като погледнах този човек планина, усетих колебание.
— Трябва да пазя ръцете си, Мацо — отговорих аз. — Имам още да пиша.
Отново познатата усмивка.
— Така е, наистина. Но нищо няма да ти стане. Нали ще сме с ръкавици. Лек спаринг, само толкова.
Той отиде до едно шкафче и извади два чифта боксьорски ръкавици. Видях, че няма какво да правя и махнах сакото и ризата си. Той също. Само видът на тази огромна маса мускули беше, достатъчен, за да ме разтревожи. Сложих си ръкавиците, изчаках го и той да сложи неговите и застанахме един срещу друг.
Заподскачах около него и забелязах, че е бавен в краката — с неговото тегло това и трябваше да се очаква. Той посегна с лявата ръка, аз се отдръпнах и го ударих здраво по носа. Мацо отскочи и в малките му очички видях изненада. Изстреля още една левачка. Посрещнах я с дясната ръкавица, но ударът му беше толкова силен, че отлетях назад. Знаех, че ако един от тези юмруци ме улучи, направо ще се просна възнак. Блъскаше като парен чук.
Заподскачахме учтиво един около друг. Удрях го по главата, когато се приближеше прекалено, а той пръхтеше. Продължихме така известно време и тогава забелязах как на устата му заигра зла усмивка. Инстинктивно почувствах, че се готви да ме смаже. Не му оставих време да се нагласи. Скочих към него и с левачката го ударих по лицето. Той загуби равновесие, а аз пуснах в действие дясната си ръка, заедно с цялата си тежест. Юмрукът ми го улучи по челюстта и той се свлече на тепиха сякаш костите на краката му изведнъж се бяха превърнали в желе. Раменете му тупнаха тежко и очите му се обърнаха назад — временно напусна този свят.
Махнах веднага ръкавиците и коленичих край него. Вдигнах бръснатата му глава и започнах да му удрям шамари.
Изкарах си акъла да не би като се свести да ме направи на пихтия.
Трябваха му повече от десет секунди, за да изплува на повърхността. Когато видях, че в очите му проблясва живот, аз го изправих в седнало положение и се отдръпнах назад както човек би се отдръпнал от упоен тигър, който се изправя на крака.
Мацо се втренчи в мен и се усмихна — този път не като плъх, а с широка, приятелска усмивка.
— Това се казва кроше, приятел! — похвали ме той и поклати глава. — Бива си те!
Протегна ми ръка и аз го изтеглих да стане. Разтри челюстта си и изведнъж се разсмя:
— А аз бях толкова глупав, че да те взема за леке! Въздъхнах с облекчение.
— Извинявай, Мацо. Изплаши ме. Ако ме беше докачил с твоя юмрук, изобщо нямаше да мога да работя за мистър Дюран. Наложи се да пусна в действие най-доброто, което знам.
Той свали ръкавиците, разтри челюстта си отново и кимна с бръснатата си глава.
— Прав си, приятел. Слушай, не казвай за това на онзи кучи син. Ще ми откъсне топките. Става ли?
— Защо не. И стига с това „приятел“. Викай ми Джери.
Той се вгледа в мен и кимна.
— Добре. Е, Джери, хайде да поспортуваме. Макар и да бях почти напълно сигурен, че е убиец и се страхувах от него, вече имах чувството, че може би ще застане на моя страна. Поупражнявахме се с една футболна топка и на шведската стена, докато се изпотихме. Нещо ми подсказваше, че съм направил голяма крачка напред.
След като взехме душ и се облякохме, той ме качи в стаята ми.
Вече бях гладен.
— Не си казал, не си получил — заяви Мацо, когато му напомних, че е станало време за вечеря.
Поисках пиле „Мериленд“. Той ме потупа по рамото.
— Значи го обичаш. И аз. — Мацо разтри челюстта си и се усмихна по-широко. — Ти ще се отървеш жив.
Той потупа широките си гърди и добави:
— Аз ти го казвам. След това излезе.
Следващия ден беше досущ като предния.
Мацо докара количката със закуска и на нея имаше още една разписка за хиляда долара. Доста окуражаващо.
Закусих и седнах на масата, за да се упражнявам с подписа на Джон Мерил Фергюсън. Чувствах се по-спокойно и дори уверено.
След около час махнах пауса и започнах да се упражнявам направо върху обикновена хартия. След още един час все още продължавах да правя това, когато вратата се отвори и влезе Дюран. Застана зад мен и разгледа множеството ми опити.
— Вземи чист лист и се подпиши — каза той. Направих каквото ми каза, а той взе листа и го огледа внимателно.