— Да. Справяш се добре, Стивънс. Продължавай. Искам да се научиш да се подписваш с този подпис сякаш е твой.
Той се отдръпна от масата и добави:
— Погрижих се за някои неща. Платих наема ти, дрехите и личните ти вещи са опаковани и са пренесени тук. Срещнах се с импресариото ти, Пренц, и му платих комисионата, която искаше. Казах му, че си в Европа и че работиш за мен. Към него вече нямаш никакви ангажименти. Нито дългове. — Дюран замълча и ме погледна. — Сега си изцяло на мое разположение.
Хвана ме страх. Нещо във втренчения му поглед караше в мозъка ми да мига червена светлина.
— Продължавай с подписа. Утре, ако резултатът ме удовлетворява, ще бъдеш преместен оттук и ще започнеш същинската работа.
— Къде ще отида? — попитах аз пресипнало.
— Ще научиш по-късно. Сега-засега, Стивънс, съм доволен от теб. И не забравяй. Не бива да задаваш въпроси — отговори той рязко и излезе.
Мина известно време, преди да мога отново да се заловя с досадните упражнения. Бях хлътнал дълбоко. Поне засега бяха доволни от мен и печелех пари.
Стана време за обяд. Мацо докара количката. Имаше огромна салата от скариди, гарнирана с парченца омар.
— Добре ли е? — попита ме той. — Хапни хубаво, Джери. Днес следобед те чака сериозна работа.
Два часа по-късно аз все още се упражнявах с подписа. Вратата се отвори и влязоха Мацо и Чарлс. Чарлс носеше кутията си. На едната ръка на Мацо висеше костюм, а в другата му имаше чифт обувки.
— Мистър Стивънс! — възкликна гримьорът задъхано. — Трябва да се залавяме за работа!
Очите му шареха наоколо, изпълнени със страх, а по челото му пак имаше капчици пот. Той сложи кутията на масата и от нея извади нещо подобно на голяма гумена ръкавица.
— Облечи това, Джери — каза Мацо.
Беше костюмът, който пробвах предния ден. Облякох го.
— А сега обувките. Сложих, и тях.
— Моля ви седнете, мистър Стивънс — каза Чарлс. Той разгъна внимателно парчето гума и се оказа, че то е лицева маска. Сложи я върху лицето ми.
— Това е най-фин латекс, мистър Стивънс — обясни той. — Няма да ви причинява никакво неудобство. Работил съм с него доста.
Той сложи гумената маска върху лицето ми. Тя не покриваше очите ми, така че можех да виждам спокойно.
— А сега веждите и мустаците — залепи ги и се отдръпна. — Не е трудно, мистър Стивънс. Ще имате на разположение достатъчно вежди и мустаци. Приготвил съм и три маски, ако се случи нещо непредвидено. Ще можете да си ги слагате и сам, без никакъв проблем.
Чарлс извади една снимка, разгледа я, след това разгледа мен.
— Отлично! Моля ви, идете пред огледалото. Убедете се сам.
Станах и закуцуках към стенното огледало, за да се видя. Полазиха ме студени тръпки. Та това не бях аз! Човекът в огледалото беше напълно непознат — хубаво, мургаво лице с тънък нос, стиснати устни и агресивна челюст. Тънките вежди и мустачките правеха лицето още по-характерно. Останах известно време втренчен в отражението и едва когато помръднах, се убедих, че съм аз, а не някой друг.
Хариет и Дюран бяха влезли в стаята.
Обърнах се.
— Ходи! — нареди Дюран.
Аз закуцуках до другия край на стаята и се върнах обратно.
— Превъзходно — възкликна Хариет. — Никой не би могъл да ги различи! Чарлс, талантът ти отговаря напълно на репутацията ти.
Чарлс проскимтя.
— Благодаря! Маската трябва да се поставя много внимателно. Мистър Стивънс е свикнал да се гримира, така че няма да има проблеми.
Той се усмихна неловко и добави:
— Сега, след като свърших работата си, бих искал да се прибера у дома. Имам много, много ангажименти.
— Разбира се — отговори Хариет и махна на Мацо. — Погрижи се Чарлс да се прибере у дома си.
— Благодаря ви, благодаря ви! — Лицето на гримьора светна от радост. — Можете напълно да разчитате на дискретността ми. Радвам се, че всичко е както трябва.
Той отиде до вратата и се обърна, за да ми се усмихне свенливо. — Радвам се, че се запознахме, мистър Стивънс. Довиждане.
— Довиждане — отговорих аз. Завиждах му, че се измъква от цялата, тази каша, но пък откъде можех тогава да знам, че няма да се видим повече?
3
Цялата следваща сутрин се упражнявах с подписа на Джон Мерил Фергюсън. Вече се справях доста добре и не си мислех, че е над възможностите ми.
И още веднъж върху количката със закуска, открих разписка за хиляда долара.
Докато се упражнявах след закуска, си спомних думите на Дюран, че днес ще изляза оттук и ще започна истинската работа. Колкото по-скоро започнеше тя, толкова по-скоро щях да съм свободен.
След обяд се появи Дюран с някакъв документ, който имаше съвсем официален вид, и го сложи на масата.