Стремях се да изглеждам спокоен. Под омразната маска на лицето ми се стичаше пот. Седях на стола си и гледах как Мацо събира папките. Това беше един от най-напрегнатите моменти, които някога съм изживявал.
Вратата се отвори и влезе Соня. Тя дойде до бюрото и взе папките, а Мацо се отдалечи. Спогледахме се.
— Това ли е всичко, мистър Фергюсън? — попита тя, стиснала папките пред себе си.
След това бавно, без да отделя поглед от мен, поклати глава. Отрицателният знак. Ако не бях с маската, щеше да забележи колко съм уплашен.
— Това е всичко, сладурче — каза Мацо и застана между нас.
Соня Малкълм се обърна и излезе.
— Хубаво парче — отбеляза Мацо. — Не бих имал нищо против да я пояздя малко.
Не казах нищо. Не бях в състояние.
По пътя към резиденцията на Фергюсън, Мацо, който седеше на седалката до мен, изведнъж попита:
— Да не би нещо да те тормози?
Тази дума, разбира се, беше твърде слаба за това, което чувствах в действителност. Бях изпаднал в паника. В главата ми се въртеше една-единствена мисъл: Още колко време ми остава да живея? Дали тази маймуна, седнала до мен в колата, нямаше да бъде моят палач? Помнех присмехулния му тон, когато ми каза, че забогатявам. Бях сигурен, че му е известно как ме мами Дюран.
Направих усилие да се овладея.
— Мацо, помъчи се да се поставиш на мое място — отговорих му. — Цялата тази работа започва да ми писва.
Той се изкиска.
— Помисли си за паричките, които събираш. Бих направил всичко, ако ми плащаха както на теб.
— Още колко време ще продължава това?
— Малко остана. Мистър Дюран скоро ще приключи сделката. Утре заминава за Вашингтон, след това ще подпишеш още няколко документа и това е всичко.
— Две седмици? — попитах аз с отчаяние в гласа.
— Може би. Може би по-малко. Зависи как мистър Дюран ще се споразумее с големите акули от Вашингтон.
— Импресариото ми беше обещал една работа за телевизията в края на месеца — излъгах аз. — Мислиш ли, че ще успея до тогава?
Мацо ме изгледа. Очите му бяха безумни и алчни.
— Защо ти е да се потиш? Дотогава ще имаш достатъчно мангизи. Защо ти е някаква си скапана работа в телевизията, след като ще се търкаляш в пари?
Тогава разбрах със сигурност, че смятат да ме ликвидират. Овладях се.
— Да, прав си — отговорих му.
Ролс ройсът спря пред резиденцията. Японецът слезе, отвори задната врата, свали шапката си и се поклони.
Двамата с Мацо излязохме и се изкачихме по стъпалата.
— Искаш ли да поиграем тенис днес следобед? — попита той.
Дадох си сметка, че ако имам намерение да оцелея, Мацо изобщо не трябва да се досети, че знам какво ми готвят. Трябваше да си придам спокойния вид на човек, който си гледа работата.
— Разбира се — отговорих аз. — Какво има за обяд?
— Ще отида да поговоря с готвача. Вече знаеш как да стигнеш горе.
— Няма да имам нищо против две крехки агнешки пържолки и малко салата. Ако ще играем тенис не искам нищо тежко.
Тръгнах нагоре по широката стълба и се спрях в горния й край, но Мацо беше изчезнал. Поколебах се за момент. Почувствах изкушението да се втурна надолу по стълбите, през вратата и след това през портала. След това чух слаб звук и се огледах. Един от охраната седеше в тъмния ъгъл и ме наблюдаваше. Когато го погледнах, той докосна шапката си с ръка за поздрав. Без да му обръщам внимание, аз тръгнах по коридора, влязох във всекидневната си и отидох до барчето с напитките. Направих си едно голямо мартини, отидох до бюрото и седнах на стола. Погледнах трите телефона. Вдигнах слушалката на единия от тях — прекъснат. Опитах и останалите два — също бяха прекъснати.
Запалих цигара и се замислих за това, което ме очакваше. На пръв поглед нещата не изглеждаха никак розови. Бях сигурен, че щом приключат със сделката си, ще ме последва участта на Лари Едуардс и Чарлс Дювайн. Продължих да мисля и да отпивам от мартинито. Страхът ми понамаля и започнах да разсъждавам по-трезво. Хрумна ми, че те ме държат в капан, но пък и аз ги държа в капан. Без моя подпис, голямата, най-съществената сделка щеше да се провали!
„Замисли се за това, Джери — казах си аз. — Прецени положението много внимателно.“
Те бяха отишли толкова далеч, че вече не биха могли да постигнат каквото и да било без мен! Ами ако бяха толкова глупави, за да се отърват от мен както се бяха отървали от Лари Едуардс? Какво би станало тогава? Ще трябва да започнат всичко отначало. Да намерят друг актьор, който външно напомня Фергюсън, да го накарат да се научи да фалшифицира подписа му, да имитира гласа му, а това вече щеше да е истински проблем. Дюран вече беше пробвал с един, който не се бе справил. След това беше намерил мен. С мен късметът му беше проработил. Бях се научил не само да се подписвам като Фергюсън, но и да имитирам гласа му достатъчно добре. За да ми намери подходящ заместник, биха му били необходими месеци, независимо колко пари е готов да хвърли.