Тя ми се усмихна ослепително.
— Добре. Довиждане… Джери!
И тя хукна към чакащата я кола. На волана седеше Педро и чистеше зъбите си с клечка кибрит.
При вида му отново ме обхвана безпокойство. Наистина приличаше на убиец. Излязох на верандата, колата потегли и Соня ми махна.
Седнах на един шезлонг и се загледах към пясъка и морето.
Трябваше ми малко време, за да се адаптирам към новата ситуация. Всичко това беше като сън. Предната нощ се бях страхувал за живота си, а сега всичко това…
Ти си твърде ценен, за да те загубя.
Като се замислих над думите на Фергюсън, реших, че те не са лишени от смисъл. Фергюсън, който беше под непрекъснатото наблюдение на конкуренцията, на когото всячески пречеха да предприема нужните стъпки в бизнеса, беше открил идеалния си двойник — човек, който не само приличаше на него, но умееше да фалшифицира подписа му и дори да имитира гласа му. Срещу това той беше готов да подпише с мен договор за срок от седем години и да ми плаща по сто хиляди на година! На пръв поглед сумата ми изглеждаше прекалено голяма за такова нещо, но като се замислих за огромната империя на Фергюсън, за несметните му богатства, си дадох сметка, че тя за него е дреболия.
Трябваше да съм луд, за да не приема подобно предложение!
След като взех решението си, си спомних, че минава обяд и че съм гладен. Отидох в кухнята и отворих хладилника. Както каза Соня, той беше добре зареден. Напълних една чиния с пушено пиле, салам и салата, занесох я на верандата и седнах на една от масите.
„Човече — помислих си, когато започнах да ям, — ето това е животът!“
В 17,30 отидох с колата до „Фергюсън Електроник & Ойл Корпорейшън“ и влязох през задния вход. Човекът на бариерата ме позна, кимна за поздрав и я вдигна. Взех бързия асансьор за най-горния етаж.
Бях прекарал чудесен следобед, кроейки планове за бъдещето. Трябваха ми нови дрехи. Не можех да се въртя наоколо с протрития си костюм. Трябваха ми пари и си спомних, че в „Чейс Нашънъл Банк“ на мое име има седем хиляди долара. Обадих се по телефона и помолих да ги изпратят в клона в Парадайз сити. Обещаха да ги изпратят телеграфно веднага. След това поплувах. На дългия около миля плаж нямаше жив човек, така че влязох в морето гол. После отидох с колата до банката, подписах нужните формуляри, извадих си чекова книжка и изтеглих хиляда долара в брой.
Реших на следващия ден да се отдам на пазаруване.
Когато почуках на вратата на новия си кабинет и влязох, се чувствах като стокилограмов човек.
Соня пишеше нещо на машина. Тя вдигна глава и ми се усмихна.
— Всичко наред ли е?
— Не може да бъде по-добре — отговорих аз. — Мистър Фергюсън искаше да му се обадя в шест.
— В момента е свободен — каза тя и натисна копчето на интеркома.
Последва кратка пауза, след което се чу гласът на Фергюсън, гласът, който можех да имитирам така добре:
— Да, мис Малкълм?
— Мистър Стивънс е тук, сър.
— Добре. Нека дойде при мен.
Тя изключи линията и ми се усмихна.
— Хайде, Джери.
— Ако нямаш какво да правиш — казах аз, — защо не вечеряме заедно тази вечер?
Усмивката й стана по-широка.
— С удоволствие, но най-напред виж какво иска мистър Фергюсън.
— Ще се върна веднага и ще измислим нещо. Преминах по коридора до вратата на Фергюсън, почуках и влязох.
Той беше зад бюрото си. На едно от креслата седеше Джо Дюран. Когато го видях, се сепнах. Изгледа ме със студен, стоманен поглед.
Фергюсън се изправи.
— Влизай, Джери — каза той със сърдечна усмивка, но забелязах, че в погледа му има напрежение. — Какво е решението ти?
Влязох и затворих вратата.
— За мен ще е удоволствие да работя за вас, сър. Напрежението в очите му изчезна.
— Седни — посочи ми той един стол недалеч от Дюран. — Това е добра вест. Доволен ли си от кабинета, колата и жилището?
— Разбира се, сър.
— Добре. Договорът е у Джо. За седем години, нали така?
— Да, сър.
— Ще получиш аванс. Осем хиляди триста тридесет и три долара — една месечна заплата. Мис Малкълм ще се погрижи да получиш чек и ще пресметне данъчните отчисления.
Седнах, а Дюран извади лист хартия и ми го подаде. Договорът беше най-обикновен, но го прочетох много внимателно. В него се излагаха условията — трябваше да стана личен секретар на Джон Мерил Фергюсън. Трябваше да получавам по сто хиляди долара на година с повишение от десет хиляди на всеки три години. Договорът можеше да бъде прекратен и от двете страни след шест месечно предизвестие.
Дюран ми подаде писалка и аз подписах. След това ми подаде копие, подписано от Джоузеф Дюран, вицепрезидент.