— Не разбирам. Защо са им били двама двойници? Какво правеше ти през това време?
— Бях в Пекин. Фергюсън наистина е болен. Трябвало е да разполагат и с теб, и с мен. Ти си заблуждавал журналистите тук, аз заблуждавах хората от Пекин. Заминах с цял екип. Просто подписвах разни документи, а преговорите водеха други. През цялото това време Фергюсън е стоял заключен в резиденцията.
Спомних си стъпките, които чух зад вратата в лявото крило на къщата.
— А ти защо дойде тук? Лари вдигна празната си чаша.
— Налей ми още малко.
Този път напълних една чаша и за себе си. Отпихме и Лари каза:
— Джон Мерил Фергюсън умря в шест часа тази вечер.
Едва не разлях питието си.
— Умря?
— Да. Масиран инфаркт.
— Как разбра?
— Не питай! Извадих късмет… Чист, невероятен късмет. Бях в апартамента на Фергюсън и не правех нищо. Изведнъж се чуха гласове, стъпки… Настана суматоха. Заключиха ме. Чух как изщраква ключа. Продължих да се ослушвам. Гласовете не преставаха. След това пробвах телефоните и се оказа, че единият работи. Късмет, казвам ти. Бяха забравили да изключат деривата в стаята ми. Вдигнах го и чух Мацо да говори с мисис Хариет. Каза й, че Фергюсън е умрял. Каква жена! Прие новината сякаш беше прогнозата за времето. Нареди на Мацо да не предприема нищо, докато не дойде тя. Дюран е във Вашингтон. Мисис Хариет щяла да се свърже с него. След това… никога няма да забравя гласа й! Каза му: „Съобщи на Педро, че Едуардс и Стивънс вече са излишни“. Разбираш ли? Педро знаел какво да нрави.
Аз изстинах и потреперих.
— Това ли каза тя?
— Точно това. После Мацо й обясни, че Педро е в Маями и ще се върне утре и тогава ще изпълни инструкциите й. Тя го попита дали знам, че синът й е мъртъв. Мацо отговори, че не знам и че съм заключен в стаята си. Мисис Хариет го успокои, че ще пристигне утре и затвори.
— Искаш да кажеш, че тя е наредила да ни убият? — Просто не можех да повярвам на думите му.
— Още колко пъти трябва да ти то повторя? — изкрещя Лари. — Изчаках докато Мацо си легне, избутах ключа от ключалката върху лист хартия и го изтеглих при мен. Отключих и излязох. Горилите знаеха, че ти си двойник на Фергюсън, но не знаеха за мен. Мислеха, че аз съм истинският. Нямах никакви проблеми, когато взех ягуара и дойдох тук. Пуснаха ме, защото смятаха, че съм Фергюсън.
— А защо тя иска да ни убие? — Все още не можех да повярвам.
Лари направи нетърпелив жест.
— Използвай главата си малко повече. Сделката в Пекин вече е вързана в кърпа. Фергюсън е мъртъв. Аз и ти бихме могли да докажем, че сме подписвали документи от негово име, и тогава всичко ще отиде по дяволите. Просто трябва да ни накарат да мълчим. Това е.
Втренчих се в него.
— И ти искаше да ме накараш да се върна в резиденцията!
Лари отмести поглед.
— Да. Съжалявам. Бях уплашен до смърт. Ако ти беше там, нямаше да си помислят, че съм избягал. Опитвах се да печеля време.
Погледнах го с истинско отвращение.
— Гаден калтак! Искаше да ме изпратиш на сигурна смърт, за да отървеш собствената си кожа!
— Добре, добре! Бях загубил ума и дума, казвам ти! Сега трябва да се разкараме оттук, колкото се може по-бързо! Губим си времето. Когато Мацо дойде със закуската утре сутринта и види, че ме няма, веднага ще тръгнат по петите ни. Слушай, Джери! Видях как действат тези хора. Имат пипала навсякъде. Смятам да изчезна от хоризонта, докато се убедят, че нямам намерение да говоря. Ако искаш да останеш жив, трябва да направиш същото. Където и да отидеш, не казвай какво си видял тук. Аз и ти бихме могли да съборим империята им, но не съм толкова побъркан, че да го направя. Имам доста пари! Ще изчезна от хоризонта и това е. Имаме само осем часа преднина.
Той скочи на крака и се върна навън в нощта.
Не направих опит да го спра. Ако тази вежда не се беше отлепила, щях да отида в резиденцията и утре щях да съм труп.
Но това, което Лари каза накрая, не беше неразумно. Трябваше да се махна оттук веднага. Замислих се за момент. Аз също имах пари. След като се махнех от града, можех да се обадя в банката и да помоля да ги прехвърлят другаде.
Къде да отида?
Трябваше да овладея страха си. Отидох в спалнята и проверих какво е останало в портфейла ми. Имаше малко по-малко от хиляда долара.
Реших да отида до Маями, да оставя колата на летището и да взема самолет за Ню Йорк. В Ню Йорк бих могъл да изчезна сравнително лесно.
Опаковах дрехите си в два куфара и си спомних за ръкописа. Нямах намерение да го оставя тук. Без бавене, взех изписаните страници и ги мушнах в единия от куфарите.
Пишещата машина върху бюрото също би могла да предизвика подозрения. Ако я намереха, можеха да си помислят, че съм писал показания. Занесох машината в колата, оставих я на задната седалка, върнах се за куфарите и бях готов да тръгвам.