И не само моето. Секунди след сърцераздирателния й стон, преди още бандата вълчета да я догони, се появи спасителят.
Третият вълк. Той беше заспал на южния край на сипея, там където височината се спускаше надолу и изчезваше под водите на залива, в издълбано в пясъка легло. Докато не подаде глава, не подозирах, че е там. Той скочи, отърси козина, спусна се право към леговището и както вълчетата се канеха да прехвърлят последната могила, която ги отделяше от майка им, се изпречи на пътя.
Гледах захласнато как подложи рамо на първото вълче, събори го по гръб и го бутна по полегатия склон да се търкаля надолу към леговището. Разбил атаката, той внимателно захапа другото за дебеличката му задна част и после като овчар подбра всичките обратно към мястото, което от този момент кръстих детска площадка за игра.
Двоумя се дали да сложа във вълчата муцуна човешки думи, но впечатлението от онова, което стана по-нататък, беше кристално ясно. Сякаш той им рече: „Я да ви видя сега, хлапаци такива! Щом ви се боричка, опитайте с мене“.
И наистина той бе на разположение. През следващия час толкова енергично игра с вълчетата, като че ли още беше на тяхна възраст. Игрите бяха най-различни и повечето можех да позная. Най-често се повтаряше гоненицата и гоненият винаги беше чичо Алберт. Скачаше, търкаляше се, извиваше се между вълчетата, но не напусна нито веднъж детската площадка, като същевременно увличаше малките в такова препускане, че в края на краищата те се предадоха.
Алберт за миг ги огледа и като хвърли поглед към сипея, където сега спокойно отпуснала се лежеше Анджелина, отново се хвърли сред уморените вълчета, просна се по гръб и ги прикани на борба. Те се уловиха. Едно по едно настръхваха и се втурваха в битката. Този път се ожесточиха не на шега и никакви правила и задръжки не се спазваха — поне от тяхна страна. Мъчеха се да задушат Алберт до смърт, макар че колкото и остри да бяха малките им зъби, изобщо не можеха да пробият неговия дебел врат. Едно се обърна с гръб и в изблик на инфантилна жестокост започна да хвърля назад с лапи дъжд от пясък право в лицето му. Останалите заподскачаха високо нагоре, колкото можеха да ги изхвърлят кривите им малки крачета и тупваха доволно върху големия корем на Алберт. Между скоковете се опитваха да изгризят всяка чувствителна част от тялото му, до която им стигаха зъбите.
Вече се чудех докога ли щеше да издържи Алерт; очевидно бе способен да издържи дълго, защото едва когато вълчетата изнемощяха докрай и изпокапаха сънливо, той стапа и се освободи от тях предпазливо като внимаваше да не стъпи върху прострените малки тела. Дори и тогава не се върна в удобното си легло (нещо, което несъмнено бе заслужил след цяла нощ тежък лов). Вместо това се разположи в края на детската площадка и заспа по описания вече вълчи начин, като през няколко минути поглеждаше бързо към вълчетата, навярно да се увери, че още са му под ръка.
Що се отнася до взаимоотношенията на третия вълк с останалия член на семейството, те още не бяха изяснени, но за мене той вече бе и си остана „добрият стар чичо Алберт“.
10.
ЗА МИШКИТЕ И ВЪЛЦИТЕ
Изминаха няколко седмици на проучване, а аз все така не се бях доближил до отговора на най-наболелия въпрос — с какво се препитават вълците. Този проблем беше жизненоважен и смисълът на цялата ми експедиция се съдържаше в намирането на онова решение, което би удовлетворило моите работодатели.
Канадският елен карибу е единственото по-едро тревопасно животно, което се среща из Пустите земи на Арктика. Някога многочислени като североамериканските бизони, през последните три-четири десетилетия (непосредствено преди моето пътешествие до тук) броят на елените показваше катастрофално спадане. От данните, които различните държавни ведомства събираха чрез ловци, трапери и търговци, се виждаше че този скок на карибуто към смъртта се дължи преди всичко на вълчата хищност. Следователно наелите ме учени-политикани трябва да са решили, че едно научно изследване на отношенията между вълците и елените в Пустите земи ще разкрие неопровержими доказателства, с чиято помощ вълкът ще бъде прокълнат навсякъде, и ще осигури повече от достатъчно оправдания при предприемането на обща кампания за пълното му изтребване.