С удоволствие бих я изял, но все още провеждах експеримента. Така се наложи да откажа, естествено най-напред обясних причините на Майк. Той прие моите извинения с неразгадаемото мълчание на ескимоските си прадеди, но очевидно предаде тези обяснения на Оотек. Каквото и да бе помислил за тях или за мене, младежът реагира типично по ескимоски. Късно същата вечер, когато си тръгнах към палатката, Оотек ме причака пред колибата. Със срамежлива, подкупваща усмивка той ми подаде малко пакетче, увито в еленова кожа. Любезно развързах сухожилието, с което беше стегнато и разгледах подаръка — това беше истински подарък, — пет малки сини яйчица, несъмнено принадлежащи на някой вид дрозд, но точно кой — не успях да разпозная.
Бях благодарен, но не разбирах смисъла на подаръка и се върнах в колибата да питам Майк.
„Ескимос мисли ако мъж яде мишка негови части става малки като мишка“ — неохотно ми обясни той. „Но щом мъж яде яйце всичко става пак добре. Оотек се плаши за тебе“.
Намерих се натясно, при липсата на възможност да проверя дали това не е просто суеверие. Все пак, предприемането на предпазни мерки никога не вреди. Прецених, че яйцата (всичките не тежаха повече от тридесет грама) не можеха да повляят върху валидността на мишия експеримент, чукнах ги в тигана и опържих миниатюрен омлет. По това време сезонът на гнездене, както и на снасяне, бе доста попреминал, но въпреки това изядох яйцата и си дадох вид, че им се наслаждавам, защото Оотек внимателно ме наблюдаваше.
Върху широкото, сега усмихнато лице на ескимоса се изписа успокоение и задоволство: навярно той бе убеден, че ме е спасил от съдба, по-страшна от смъртта.
Докрая на пребиваването си не успях да внуша на Майк някакво разбиране за важността и смисъла на научната ми дейност, но с Оотек не срещнах подобни затруднения. По-скоро може би трябва да кажа че той сподели от първия миг убедеността ми във важността на моята задача, без да я разбира. След много време научих, че Оотек бил второстепенен шаман — свещеник-магьосник на племето. От разказите на Майк, както и от онова, което Оотек виждаше със собствените си очи, той бе стигнал до извода, че и аз трябва да съм някакъв шаман, макар и от непозната разновидност. От негова гледна точка това предположение осигуряваше подходящо обяснение на повечето ми необясними другояче действия. Напълно възможно беше — въпреки че се колебая да припиша на Оотек подобни егоистични подбуди — той да хранеше надежди като се сближи с мене да разшири познанията си в тайнствената практика на своето призвание.
Както и да е, Оотек реши да се прикрепи към мене и на другия ден се появи в палатката — наблюдателница. Носеше си нощната дреха и се готвеше явно за дълго гостуване. Страховете ми да не се окаже бреме или да ми досажда скоро се разсеяха. Оотек беше научил от Майк няколко английски думи, а и бе превъзходно възприемчив, така че скоро можахме да установим елементарен контакт. Като разбра, че посвещавам времето си на изучаване на вълците, той никак не се изненада. Всъщност, като ми обясни, сам се интересувал много от вълците, защото личният му тотем или Закрилящия го Дух бил Амарок, Създанието Вълк.
Оотек ми оказа изключителна помощ. Онези погрешни представи за вълка, които, събрани на куп, дават основата на общоприетите в нашето общество писания за вълка, у него липсваха. В действителност Оотек бе толкова близо до зверовете, че ги смяташе за свои истински роднини. След преме, като понаучих малко неговия език и той подобри знанията си по моя, Оотек ми разказа, че когато бил на пет години, баща му — известен шаман, го отнесъл във вълче леговище и двадесет и четири часа го оставил там. През тези часове той се сдружил с вълчетата и си играл с тях на равни начала. Възрастните вълци го подушвали неодобрително, но с нищо не го смущавали.
Би било ненаучно да приема без допълнителни проверки всичките разкази на Оотек за вълците. Но открих, че намерех ли съответно доказателство, то неизменно потвърждаваше правотата на думите му.
12.
ДУХЪТ НА ВЪЛКА
Начинът, по който ме прие Оотек, повлия благотворно върху поведението на Майк. Той съхрани своето дълбоко вкоренено подозрение, че не съм много в ред, и ако не ме следи грижливо, мога да стана опасен, но се поотпусна и се опита да ми съдействува — доколкото му позволяваше затворения характер. За мене това бе добре дошло, защото ми даваше възможност да се възползувам от помощта му на преводач между мен и Оотек.