Така и стана; затова еленът и вълкът са едно цяло — защото еленът храни вълка, а вълкът прави елена силен.“
Тази история леко ме порази, защото не бях подготвен да изслушам от един неграмотен и необразован ескимос лекция (макар и в алегорична форма), илюстрираща теорията за оцеляването на най-пригодените посредством механизмите на естествения подбор. Във всеки случай, скептично приех постулираното от Оотек щастливо взаимоотношение между елена и вълка. Скорошният ми личен опит вече ме беше извел от заблудата на много научно установени истини, но трудно можех да повярвам, че всемогъщият умен вълк ще ограничи хищничеството си сред еленовите стада до бракуване на болните и изнемощели, след като, предполага се, можеше да си избере най-угоените и най-вкусните животни. Освен това си мислех, че притежавам отлично оръжие, с което щях да разбия твърдението на Оотек.
— Питай го тогава — казах на Майк, — откъде са са взели тия скелети на големи и очевидно здрави карибу, пръснати около колибата по цялата тундра на север оттук в продължение на километри.
— Няма какво да питам — отвърна Майк с нагла откровеност. — Тези елени убивал аз. Четиринадесет кучета има да храни, отива по два-три елена на седмица. И аз трябва да яде. А и заради лова убивал много елени из целия район. Около всеки елен, ето така, слага по четири, пет капана и хваща много лисици, като идват да ядат. Не ми трябвал да трепя мършав елен. Охранен ми трябва на мене.
Зави ми се свят. Попитах:
— Колко мислиш, че убиваш на година? Майк гордо се ухили:
— А-а, мой изстрел е страшен, дяволски точен.
Убивам двеста триста, и повече мога да са.
И добави:
— Всеки трапер прави това. По цял юг, докъдето зиме отиват елените, индианци, бели трябва много убиват, иначе как ще ловуват. Ясно не всякога сполучва да хване достатъчно карибу, тогава кучета храни с риба.
Но от риба кучета не могат да работи добре — отслабват, разболяват се и не ги бива да тегли товари. По-добър си е еленското месо.
От проучването на архивите в Отава знаех, че в провинциите Саскачеуан, Манитоба и южен Киуатин, които влизат в зимния обсег на Киуатинските стада карибу, има около 1800 трапера. Известно ми бе също, че много от траперите са били анкетирани от Отава чрез агенциите на компаниите за търговия с кожи, за да се добие информация, която би помогнала в обясняването на стремглавото спадане на размерите на стадата. Бях чел резултатите от анкетата. Всички трапери и търговци до един отричаха да са убивали годишно повече от еднн-два карибу, и всички до един настояваха, че вълците изтребвали безброй хиляди елени.
В математиката никога не съм бил голяма сила, но се опитах да пресметна общите бройки от току що получената информация. По природа съм си недоверчив и съкратих наполовина броя на траперите, намалих и годишния брой на убитите от Майк елени също наполовина, преди да умножа двете. Независимо колко пъти умножавах, получавах все една и съща фантастична цифра — 112 хиляди животни, ежегодно убивани от траперите в тази област.
Давах си сметка, че тази цифра не ставаше за използуване в официалните ми доклади. Освен ако не желаех да ме изпратят за десет години на Галапагоските острови да проучвам тиковете у морските костенурки.
Все пак, разказаното от Майк и Оотек в голяма степен представляваше информация, основаваща се на мълвата, а аз не бях нает да събирам подобни приказки. Решително изхвърлих от ума си тези тревожни разкрития и отново поех по трудните пътища към установяването па истината.
13.
ВЪЛЧИ РАЗГОВОРИ
Като естественик Оотек притежаваше много необикновени качества, между които не на последно място и явно умение да разбира езика на вълците.
Преди още да срещна Оотек бях забелязал, че вокалните звуци, издавани от Джордж, Анджелина и чичо Алберт по разнообразие и диапазон далече надхвърляха възможностите на познатите ми животни, единствено с изключение на човека. В бележниците бях записал следните видове звуци: вой, стенание, треперлив вопъл, скимтене, сумтене, ръмжене, джавкане, лай. В границите на всеки поотделно можех да различа, но не и да опиша равностойно, безброй вариации. По принцип знаех, че освен това животните от семейство кучета чуват, а предполага се, и издават звуци пад и под диапазона на човешкия регистър. За пример в случая може да послужи така наречената „беззвучна“ кучешка свирка, която се продава. Знаех също, че всеки един от моите вълци реагира по разумен начин на звуци от други вълци, макар и да не притежавах никакви доказателства, че това са нещо повече от най-обикновени сигнали.