Споделих с Майк моето хрумване, и за радост, той се съгласи, дори изглеждаше много доволен. Както по-късно се разбра, отдавна му се искало да види що за впрегатен пес ще излезе от кръстоската между ескимоско куче и вълк.
Следващата задача беше да организирам експеримента така, че да извлека максимална полза за изследването. Реших, че най-добре ще е да го проведем на етапи. При първия етап щяхме да закараме кучката Коа на разходка около моя нов наблюдателен пост — по този начин щяхме да направим нейното съществуване и сегашното състояние достояние на вълците.
Коа бе повече от предразположена. Когато пресичахме една вълча пътека тя дотам се ентусиазира, че едва удържах нейната пламенност с помощта на тежка верига. Тя ме теглеше след себе си, хвърляше се надолу по пътеката и без да въздържа предчувствията си, душеше всяка следа.
Големи мъки бяха докато я довлякох обратно до колибата. Там отново я вързахме здраво на синджира, на което тя отвърна с непрестанен вой, в който цялата следваща нощ изливаше своето безсилие.
А може би този вой не е бил единствено резултат на безсилие, защото сутринта, щом се събудих Оотек ме уведоми, че сме имали гостенин. Да, вярно, върху мокрия пясък на речния бряг, на стотина метра от кучетата, ясно личаха стъпките на едър вълк. Сигурно само присъствието на ревнивите песове бе предотвратило завършването на любовния роман още същата нощ.
Не бях подготвен за толкова бързи резултати, макар че трябваше да предвидя как още вечерта или Джордж, или Алберт, несъмнено, щяха да попаднат на някое от прелъстително ароматизираните любовни писма на Коа. Налагаше се да побързам и да приведа в изпълнение втория етап от плана. Заедно с Оотек се отправихме към палатката-наблюдателница. На сто метра от нея по посока на леговището, между две скали, на разстояние петдесет крачки, опънахме една дълга тежка тел. Следващата сутрин доведохме тук Коа (по-точно Коа ни доведе). Успяхме с една скоба да закрепим нейната верига за телта, въпреки решителните й опити да се отскубне и да тръгне самичка да си търси вълк. По този начин тя запазваше значителна свобода на движенията, а ние можехме с карабинен изстрел да контролираме събитията от палатката, при условие, че нещата тръгнеха зле. За голямо мое учудване, тя веднага се намести на замята и спа през почти целия следобед. Около леговището не се мяркаше никакъв вълк, от време на време зървахме само вълчетата, които топуркаха из тревистото парче земя, скачаха и се хвърляха по мишките.
Неочаквано, към 8 часа и 30 минути, се разнесе предловната песен на вълците, макар че те не се виждаха зад скалистото било от южната страна на леговището.
Едва прозвучаха първите гласове и Коа скочи, за да се включи с вой в хора. И само с какъв вой! Доколкото ми е известно в моите жили не тече капка кучешка или вълча кръв, но в самодивската песен на Коа имаше нещо така прелъстително, че тя ме накара да си припомня с копнеж други дни и други радости.
Вълците, извън всякакво съмнение, бяха разбрали същината на нейния вопъл. Песента им секна по средата, след миг и тримата подадоха глави иззад ръба на скалата. Оттам въпреки половин километровото разстояние Коа се виждаше ясно. След минутно колебание двамата — Джордж и Чичо Алберт — се втурнаха в галоп към нея.
Джордж не стигна много надалеч. Анджелина го догони, преди да е изминал петнадесетина метра. Не мога да се закълна, но мисля, че ясно видях как тя му подложи крак и го препъна. Както и да е, той се просна върху торфения мъх и когато се надигна, интересът му към Коа сякаш се бе изпарил съвсем. За да съм справедлив към него, не вярвам този интерес да е имал сексуално естество — по-скоро Джордж бе поел инициативата в издирването на един странен нашественик в своите владения. Така или иначе, двамата с Анджелина се оттеглиха в лятното леговище, легнаха там заедно на края на пролома да гледат какво ще последва, и оставиха на чичо Алберт да се справи с положението, както намери за уместно.
Нямам представа колко време чичо Алберт е бил обречен на безбрачие, но явно е било твърде дълго. Докато стигне вързаната Коа, той набра такава скорост, че я подмина. В един критичен миг си помислих, че ни е сметнал за нейни поклонници, които му съперничат и ще връхлети направо в палатката, за да се разправи с нас. Но той зави по някакъв начин и забави своя див устрем. Тогава, вече на десетина крачки от Коа, която го очакваше в състояние, предвкусващо екстаз, поведението на Албер внезапно се промени. Изведнъж той се закова на място, наведе голямата си глава и се превърна в истински палячо.