Той се сниши, притаи се като котка и запълзя към Алберт — както личеше, с напълно сериозни намерения. Аз сграбчих далекогледа в очакване на развръзката. Чудех се каква ли е причината за неочакваното пре-образяване на Джордж. Дали най-сетне съвършената семейна хармония се бе разстроила? Дали Алберт не беше нарушил вълчия кодекс и сега щеше да заплати с кръв своето провинение? Работата вървеше натам.
Безкрайно предпазливо Джордж се плъзгаше все по-близо и по-близо към нищо неподозиращия сънливец. На три метра от Алберт, който продължаваше да бъде безчувствен спрямо околния свят, Джордж сви задни лапи под тялото си и след дълга пауза, достатъчна да изпита докрай насладата от момента, със страхотен рев се хвърли във фантастичен скок.
Ударът на осемдесеткилограмовия вълк сигурно изкара душата на чичо Алберт, но навярно му остана малко въздух н той издаде един съвършено нов звук, непознат в моя каталог вълчи звуци. Неговото остро ръмжене на изненада и ярост много не се различаваше от оня вик, който бихте чули в претъпкания влак на метрото от жена, която някой е ощипал отзад.
Докато Алберт се изправи, Джордж вече бе скочил настрана и побягнал.
Последва, съвсем не на шега, лудо преследване. Джордж прелетя като куршум нагоре по склона, сякаш го гонеха триста дяволи. Алберт го следваше със свирепо неумолима решимост. Двамата препускаха нагоре, надолу, изплъзваха се, и напрягаха сили до краен предел.
Като профучаха край лятното леговище, Анджелина подскочи, озърна се и въодушевено се включи в гонитбата. Съотношението на силите сега стана две към едно срещу Джордж. Вече нямаше как да се измъкне. Оставаше му само да предприеме един скок направо, който го отнесе долу, под хребета, през тресавището, чак до брега на залива.
Близо до брега се издигаше една грамадна разцепена скала. Джордж прелетя през тясната цепнатина и спря така внезапно, че изпод краката му се разхвърчаха камъни и пясък. После се изви рязко около скалата, точно навреме, за да засече Анджелина отстрани. Без колебание той с все сила се блъсна в нея, преобърна я и я запрати няколко метра на другата страна.
Един от преследвачите временно беше обезвреден, но Джордж изгуби преднината си. Преди да успее да се обърне, Алберт вече се бе метнал върху него и двамата се запремятаха, вкопчени един в друг. През това време Анджелина се надигна и се присъедини към боя.
Схватката приключи така неочаквано, както бе започнала. Вълците се пуснаха, отърсиха се, подушиха си носовете, размахаха енергично опашки и затичаха обратно към леговището. По всичко личеше, че и тримата се бяха забавлявали чудесно.
Подобни груби закачки сред вълците бяха рядкост, макар че виждах неведнъж Анджелина да издебва Джордж на връщане от лов, ако го забележи отдалече. Тогава тя се спотайваше и го изчакваше да се изравни с нея, за да се метне отгоре му. Той винаги изглеждаше уплашен, може би престорено, защото сигурно обонятелните му сетива повечето пъти го бяха предупредили за нейната близост. След като преминеше изнената, Анджелина започваше да души своя другар, да го прегръща с предни лапи, да се хвърля пред него с вдигнати задни крака или да се закача като лекичко го блъска с рамене. Всичко това приличаше на малък интимен обред на посрещане.
По време на юлското затишие се случи и друго събитие, което ми даде повод за сериозен размисъл. Сега Анджелина често отиваше на лов с мъжете, но през някои нощи си оставаше в леговището. В една от тези нощи й дойдоха гости.
Отдавна бе минало полунощ и аз дремех в палатката, когато наблизо откъм юг зави вълк. Воят беше особен, приглушен и без вибрации. Сънливо вдигнах бинокъла и се опитах да устновя местоположението на източника. Най-накрая съзрях два непознати вълка, седнали на един нос от моята страна на залива, точно срещу вълчия хребет.
Това откритие напълно ме разбуди, защото бях приел вече, че територията на всяко вълче семейство, е неприкосновена, поне що се отнася до останалите вълци. Знаех, че Анджелина си бе у дома, малко преди това видях че влизаше в дерето, и ми стана страшно любопитно как щеше да приеме нашествието.
Като насочих бинокъла към дола (нощем, в условията на полумрак, които преобладаваха през този сезон, с далекогледа се виждаше по-слабо, отколкото с обикновения бинокъл) Анджелина вече бе излязла и стоеше обърната с лице към пришълците. Силно оживена, тя беше протегнла напред глава, наострила уши и изпънала опашка като сетер.