Няколко минути никой от вълците не помръдна и не отрони звук. След това единият от непознатите отново изпробва същия вероятно уговорен сигнал, който вече бях чул. Анджелина веднага откликна. Размаха бавно опашка и напрегнатият й вид явно се отпусна. После изтича до края на дола и остро излая.
Разбира се, знам, че според книгите вълците (и ескимоските кучета) не лаят, но лаят на Анджелина си беше лай и нищо друго. Щом двата непознати вълка го чуха, незабавно станаха и тръгнаха по брега да заобиколят залива.
Анджелина ги посрещна на около половин километър от леговището. Тя ги изчака да се приближат, застинала като вкаменена. На десетина метра от нея те също спряха. Нищо не можех да чуя, но и трите вълка бавно заклатиха опашки напред назад. След като измина около една минута от това показване на благоразположение, Анджелина пристъпи внимателно и ги подуши.
Очевидно пришълците, независимо кои, бяха добре дошли. След приключването на церемонията по посрещането и трите вълка се отправиха към лятното леговище. Край дола единият от непознатите започна да се боричка с Анджелина и те се заиграха, макар и далече по-предпазливо, отколкото в игрите на Анджелина с Джордж, или на Джордж с Алберт.
През това време вторият непознат спокойно се спусна долу при четирите вълчета.
За съжаление, не успях да видя какво стана там, в дола, но Анджелина положително не бе притеснена, и като свърши приятелската игра, тя също отиде до края на дерето, и загледа надолу, махайки опашка повече от всякога.
Гостите не седяха дълго. След двадесетина минути вълкът от дола излезе, душенето отново се повтори и непознатите поеха обратно пътя, по който бяха дошли. Анджелина ги изпрати донякъде, като се закачаше ту с единия, ту с другия. Едва когато те се отделиха от брега на залива и завиха на запад, тя се върна в къщи.
Разказах какво бях видял на Оотек, но той изобщо не се изненада, намери по-скоро необяснимо моето учудване. В края на краищата, заяви той, хората си гостуват. Тогава какво чудно има в това, че вълците си ходят на гости?
В отговор не можах да кажа нищо.
В разговора се намеси и Майк, който ме запита как са изглеждали непознатите вълци. Постарах се да ги опиша колкото можех по-добре, и той кимна:
— Да. Предполагам, че това са ония от Скритата долина. Тя се намира на пет-шест километра оттук на юг. Виждал съм ги много пъти. Две женски, един вълк и вълчета. Мисля, че едната е майка на вълчицата, на която ти викаш Анджелина, а другата май й е сестра. Есен те всичките се събират с твоите вълци и тръгват заедно на юг.
Няколко минути обмислях мълчаливо новите сведе-дения. След това попитах:
— Щом само едната от двете вълчици има мъж, другата трябва да е останала стара мома. Как мислиш, коя е точно тя, а?
Майк ме изгледа сериозно и продължително, и каза:
— Слушай, не ти ли е време да напуснеш тая страна и да си вървиш у дома? Май вече прекалено дълго седиш тука!
18.
СЕМЕЕН ЖИВОТ
Към средата на юни реших, че бе дошло време да изоставя ролята на статичен наблюдател и да се захвана със сериозно проучване на ловната дейност у вълците.
Случайното изравяне на дълго пренебрегваната „Инструкция“ изпод натрупалата се за няколко седмици купчина мръсни чорапи ускори това решение. Бях забравил не само „Инструкцията“, но и самата Отава, обаче като разрових наново пакета с подробните заповеди, осъзнах, че бях занемарил задълженията си.
Нарежданията недвусмислено гласяха, че моята първа задача е провеждането на преброяване и общо изследване на вълците, а след това интензивно изучаване на „отношението вълк—елен — хищник—плячка“. По този начин, всякакви проучвания на характера и социалното поведение на вълците непоколебимо се поставяха извън компетенциите на моята работа. Затова една сутрин вдигнах палатката, опаковах далекогледа и закрих наблюдателния пост. На другия ден натоварихме заедно с Оотек в кануто походното оборудване и потеглихме на север на дълго пътешествие през тундрата.
Следващите седмици изминахме стотици километри и събрахме много информация за броя на вълците и взаимоотношенията „вълк—елен — хищник—плячка“. Имаше и допълнителна информация, която без да има връзка с целите на Министерството, не можеше да се пренебрегне изцяло.
Компетентните власти въз основа на набирани по обичайните търговско-траперски канали данни, вече бяха устновили полуофициално броя на вълците в Киуатин. Цифрата беше тридесет хиляди. Можах да пресметна, дори с моите бегли представи по математика, че според нея се падаше по един вълк на петнадесет квадратни километра. Като се вземеше предвид фактът, че близо една трета от тундрата лежи под вода, друга трета представлява само голи скалисти хълмове и хребети, в които не само карибу, но и повечето от останалите животни бяха неспособни да оцелеят, гъстотата нарастваше приблизително до един вълк на всеки пет квадратни километра.