Прехвърлих хълма и оттатък почти налетях на вълците. Те се бяха събрали на куп и сега имаха някава светска интермедия с много душене и махане на опашки. Хвърлих се на земята зад някакви скали и се притаих. След малко белият вълк тръгна отново, другите го последваха. Те не бързаха и при спускането по склона към долината всеки се отклоняваше ту наляво, ту надясно, спираше да подуши мъхестия гъсталак или да проучи нещо за себе си. Когато стигнаха долината, вълците се наредиха на тридесет метра разстояние един от друг, в този строй се обърнаха и затичаха.
Някаква по-забелжима реакция показваха единствено елените, които пасяха непосредствено пред вълчата редица. Когато вълкът се доближеше на по-малко от петдесет-шестдесет метра, еленът изпръхтяваше, изправяше се и отскачаше встрани. След като пробягваха няколко метра, някои от елените се извъртаха със слаб интерес да видят минаващите вълци, но повечето бързо се връщаха към спокойното си пасене, без дори да погледнат повторно.
За един час ние с вълците изминахме пет-шест километра в непосредствена близост до около четиристотин карибу. Елените реагираха по следния начин: докато вълците спазват благоразумно разстояние — никакво внимание; дойдат ли прекалено наблизо — нормален, обикновен интерес; ако сблъскването изглежда неизбежно — тактиката на отбягване. Без да се разнася шум на копита, без паника.
До едно време срещахме все мъжки карибу, но после все по-често се забелязваха кошути и еленчета. Тогава и вълците промениха поведението си. Един от тях подгони младия, усамотил се на скрито във върбалака карибу, който изскочи пет-шест метра пред преследвача си. Вълкът го изгледа за секунда и след това се спусна подире му. В предчувствие, че най-сетне щях да стана свидетел на убийство, ми се разтуптя сърцето.
Но излезе, че не ми било писано. Вълкът пробяга усърдно петнадесет метра след еленчето, без да спечели осезаема преднина, после внезапно изостави преследването и се върна при приятелите си.
Не вярвах на очите си. Ако вълците заслужаваха поне една десета от своята репутация и слава, същото това еленче би трябвало, и то основателно, да е обречено на гибел. Но през следващия час и трите вълка предприеха поне дванадест отделни атаки срещу еленчета, кошути с еленчета или групи сърни и малки — и неизменно гонитбата се изоставяше тъкмо преди да започне истински.
Отчаях се не на шега. Не бях тичал десет километра, капнал от умора, само за да гледам как ме разиграва вълчата глутница.
Вълците напуснаха и тази долина, като се изнизаха през следващия хълм, след тях продължавах своя бяг и аз, с кръвясали вече очи. Не съм сигурен точно какво си бях наумил, навярно възнамерявах самичък да подгоня някое еленче, само и само да покажа на ония некадърници как стават тези работи. Както и да е, аз прехвърлих хълма тичешком и се озовах право в средата на глутницата.
Вълците бяха спрели сигурно да си поемат дъх и аз долетях сред тях като бомба. Групата експлодира. С максимална бързина всички драснаха в различни посоки — опънали опашки и свили назад уши, зверовете профучаваха между пръснатите стада карибу, най-сетне реагираха и елените, и паническият бяг на уплашени животни, който очаквах целия следобед, се осъществи. Само че, както горчиво съзнавах виновниците не бяха вълците, а аз.
Тогава изоставих всичко и поех към къщи. На няколко километра от лагера обаче видях, че към мене тичат човешки фигури — познах ескимоската с трите деца. Сякаш бяха обезумели. Всичките крещяха нещо, ескимоската размахваше половинметров нож за сняг, а хлапаците — копия и ножове за дране.
Спрях се малко смутен. Едва сега в неудобство забелязах в какъв вид бях. Да оставим, че не бях въоръжен — бях чисто гол. Състоянието ми не позволяваше да отблъсна атаката, която изглеждаше неизбежна, въпреки че нямах най-малката представа какво бе докарало ескимосите до това безумно начинание.
Благоразумието надделя над храбростта ми и така напрегнах изнемощелите си мускули, че със светкавичен спринт се разминах с ескимосите. Но те не отстъпиха и през повечето път до лагера преследването продължи. Там нахлузих панталоните, грабнах карабината и се приготвих скъпо да дам своя живот. За щастие, мъжете с Оотек пристигнаха в момента, когато върху ми се спусна жената с нейния отбор фурии. Битката бе предотвратена.