Малко по-после, когато поутихна врявата, Оотек ми разясни станалото. Едно от децата брало къпини и ме видяло как препускам през хълмищата гол сред вълците. Опулило удивено очи и побягнало да донесе на майка си какво видяло. Тя си помислила, че съм си изгубил ума (според ескимосите, белия човек никога не е много далече от това) и се мъча да нападна вълчата глутница не само с голи ръце, но и с всичко останало голо. Жена с кураж, ескимоската призовала своето потомство, всеки грабнал каквото му попаднало под ръка и хукнали, възможно най-бързо, да ме спасяват.
До края на нашия престой тази добра жена се отнасяше към мене с такава бдителна смесица от безпокойство и недоверие, че безкрайно ми олекна, като й казах сбогом. На всичкото отгоре, когато потеглихме надолу по реката и малкият лагер остана зад нас, Оотек направи един коментар, който съвсем не ме развесели.
— Лошо направи ти, — рече печално той, — дето си свали панталоните. Мисля си, че жената май повече те харесваше с панталони.
20.
ЧЕРВЕЯТ В ПЪПКАТА
Разпитах Оотек за явно необяснимото поведение на вълците, които видях край ескимоския лагер и той, с присъщото му търпение и любезност, още веднъж успя да ме постави на място.
Започна с това, че здравият елен с лекота можел да надбяга всеки вълк, дори едно тримесечно сукалче изпреварвало и най-бързия голям вълк. Елените съзнават прекрасно това и при нормални условия не изпитват страх от зверовете. Високо интелигентните вълци също так били наясно по въпроса и рядко се опитвали да настигнат здрав карибу — много добре знаели, че ще бъде безсмислено прахосване на сили.
Според Оотек вълчата тактика в замяна била една системна проверка на здравето и общото състояние на дивеча, която открива кои животни не са наред. Ако имало много елени, прегледът се провеждал като всяка група се подгонвала и принуждавала да тича докато проличи има ли или няма болни, ранени и непълноценни животни. Намерят ли се такива, вълците ги обкръжават и се опитват да ги убият. В противен случай вълците прекратяват гонитбата и опитват следващата група.
При условие, че броят на елените е малък, начините били други. Няколко вълка вкарват стадото в клопка, съвместно с други вълци, които пък причакват карибуто в капана. И най-сетне, ако има съвсем малко елени, вълците прибягват до преследване с щафета — всеки едни гони елена известно разстояние, после го поема друг вълк и т. н. Подобни методи наистина намаляват природните преимущества на карибуто, но дори и при тях жертва на вълците-преследвачи стават обикновено най-слабите или поне най-неспособните.
— Казах ти и по-рано — продължи Оотек — еленът храни вълка, но вълкът поддържа елена силен. Ние знаем, че ако не бяха вълците, скоро и един елен нямаше да остане, щяха да измрат всичките, като се разнесе слабостта.
Ескимосът подчерта също, че когато вълците убият веднъж карибу, не ловуват повече, докато не изчерпят запасите и гладът не ги принуди отново да се заемат с работа.
За човек като мене, обучаван в убеждението, че вълците не само са способни да уловят всичко, стига да поискат, но тласкани от своята неутолима жажда за кръв разкъсват поред каквото им попадне, тези мисли звучаха съвсем непривично.
Но почти всички ловувания, които наблюдавах сам, следваха горния модел. Ловците, на брой до осем, бавно се разхождаха сред разпръснатите карибу, които винаги запазваха абсолютно безучастен вид в присъствието на „смъртните си врагове“. От време на време един, два или три вълка излизаха от строя за малко и се спускаха по някои кошути наблизо. Обикновено кошутите изчакваха атакуващите на стотина метра разстояние, преди да изправят глава и пренебрежително да побегнат. Вълците спираха и наблюдаваха техния бяг — ако вървеше нормално и всички видимо бяха добре, те си отиваха.
Изпробването не бе чист хазарт и постепенно се досещах какъв бе начинът на селекция. На практика вълците много рядко безпокояха с проверки превъзходните стада мъжки карибу, които цяло лято не бяха правили нищо друго, освен да спят и да ядат, и по това време бяха в разцвета на силите си. Елените, разбира се, не бяха кой знае колко опасни противници (големите им разклонени рога бяха съвсем безполезни като оръжие), но вълците не можеха да ги стигнат и добре знаеха това.