Трите вълка също не обръщаха внимание на елените, макар че минаха покрай много малки стада от млади елени. Срещу никое от тях не предприеха пробни набези, а целенасочено продължаваха своя път, докато почти се изравниха с вдлъбнатината, където седях. Точно в този миг Анджелина спря, седна и изчака другите двама да я настигнат. Подушиха си отново носовете, после тя се изправи и се обърна с лице към хълма, където още стоеше Джордж с вълчетата.
Между двете групи вълци, в двата края на долината, имаше най-малко двеста елена и откъм източния склон на отсрещните възвишения непрестанно се задаваха нови и нови. За миг Анджелина сякаш обхвана всичките с поглед и след това заедно с другарите си тръгна назад. Наредени през сто метра един от друг в права линия, като по този начин се разпростряха по ширината на цялата долина, вълците потеглиха на север.
Не бързаха много, но в действията им се чуствуваше твърда целенасоченост, която елените сякаш усетиха. А може би подреждането на вълците затрудняваше стадата да ги избягват, както обикновено, чрез отскок встрани. Във всеки случай стадата елени, едно след друго, също обръщаха на север и тръгваха, докато накрая повечето елени в долината бяха върнати в посоката, от която бяха дошли.
Виждаше се, че елените правеха това с нежелание, няколко стада решително се опитаха да се проврат през редицата, но тогава най-близките вълци ги подбираха и ги принуждаваха да продължат на север. Но все пак три вълка не стигаха да обхванат долината по цялата й ширина и скоро елените усетиха, че могат да се измъкнат през откритите флангове, и да възобновят по този начин пътя си на юг. Въпреки всичко, наближавайки отсрещния хребет, вълците караха пред себе си поне стотина елена.
Едва сега животните за пръв път проявиха признаци на безпокойство. Онова, което се бе превърнало в почти плътната маса на повече от сто карибу, се пръсна пак в малки групи й всяка се спусна нанякъде в галоп. Едни подир други, елените завиваха встрани, но вълците вече не се опитваха да ги спрат. Когато хищниците минаваха край бясно препускащите малки стада, елените спираха за секунда, обръщаха се, изглеждаха ги и подновяваха прекъснатото си пътуване на юг. Досещах се вече какви бяха намеренията на вълците. Сега те бяха съсредоточили усилията си върху група от двадесет кошути и седем еленчета. Всеки опит на малкото стадо да свие наляво или надясно мигновено бе пресичан. След известно време елените се отказаха от това и решиха да надбягат предследвачите си в права посока.
Сигурно щяха да успеят, но щом преминаха през върбалака в края на хълма, върху им откъм фланга се изсипа истински потоп от вълци.
Поради разстоянието нямах възможност да проследя събитията, както бих желал, но видях, че Джордж връхлита върху една кошута с две еленчета. Когато ги настигна, той свърна встрани, и край него профучаха като сиви куршуми две вълчета. Те подгониха най-близкото еленче, което незабавно започна да ги разиграва, свивайки ту наляво, ту надясно. Едното вълче се препъна в опит да вземе един остър завой, преметна се през глава, но след миг се изправи и отново хукна.
Изглежда другите вълчета се бяха смесили с елените и не ги виждах, но щом стадото препусна с пълна скорост, те се появиха на опашката — тичаха упорито, но изоставаха.
Единият млад елен също започна да оставя зад себе си преследвачите. И четирите вълчета продължаваха да тичат с все сили, въпреки, че вече нямаха никакъв шанс да догонят някое карибу.
Какво правеха в това време възрастните? Когато насочих бинокъла към тях, видях че Джордж маха бавно опашка на същото място, където си беше по-рано и следи как върви гонитбата. Другите три вълка се бяха върнали на билото на хълма. Алберт и Непознатия легнаха да починат след краткото напрежение, а Анджелина стоеше изправена и гледаше към бързо оттеглящите се елени.
Измина половин час, преди да се върнат вълчетата. Те бяха така уморени, че едва изкачиха билото, за да се присъединят към възрастните, които сега отпуснато лежаха. Малките се включиха в групата и дишайки тежко се пльоснаха на земята, но никой от големите не им обърна внимание.
За днес училището бе приключено.
22.
СКАТОЛОГИЯ
Септември незабелязано премина в октомври, белите нощи втвърдяваха мочурищата и заледяваха повърхността на езерата. Бих се радвал, ако можех да прекарам на открито цялото си време и да водя изцяло псевдовълчи живот. Но ми липсваше свободата на вълците. В колибата една огромна купчина научни баналности чакаше моето внимание. Съгласно теорията (моя собствена, не на началниците ми), че бе необходимо да провеждам наблюдения над живи вълци, аз умишлено бях пренебрегнал безброй периферни изследвания, предписани от Отава. Но сега, когато ми оставаше все по-малко време, усещах, че се налагаше да направя поне един жест на отстъпчивост към властите.