Поради въздействието на атмосферните условия, както и продължителния престой, изпражненията се бяха втвърдили като камък и трябваше да омекнат, преди да мога да работя върху тях. Затова ги завлякох долу до речния бряг, напълних с вода две поцинковани кофи и ги накиснах вътре. Докато траеше процесът на омекотяване, подредих на една широка плоска скала, изложена на слънце и постоянен вятър, инструментите, бележниците и другите съоръжения. Усещах, че предстоящата работа щеше повече да ми потръгне в една непринудена обстановка.
Следващата крачка бе да си нахлузя противогаза. Нямам намерение да ви разсмивам, като отбелязвам този факт. Аз бях оборудван с противогаз и сандък гранати със сълзлив газ, с които се предполагаше да прогонвам вълците от леговищата и да ги застрелвам като образци за аутопсия. Естествено, не бих паднал толкова ниско, дори преди да опозная вълците и да започна да ги уважавам като приятели. Много отдавна бях изхвърлил гранатите в близкото езеро, но бях запазил маската, защото ми беше зачислена. Сега тя влезе в употреба, защото вълчите изпражнения понякога съдържат яйцата на един особено отровен паразит и ако бъдат вдишани от човек, те се излюпват в микроскопични червейчета, които си пробиват път до неговия мозък, образуват в него кисти, и често пъти резултатът е фатален и за тях, и за техния домакин.
След като се уверих, че първата порция изпражнения се поддаваше на обработка, надянах противогаза, сложих я в бялата емайлирана чиния, взета назаем от колибата и започнах да правя дисекция с форцепс и скалпел. Определях съставките през ръчната лупа и описвах сведенията в бележниците.
Процесът беше трудоемък, но не и лишен от интерес. Всъщност скоро толкова се увлякох в работата, че престанах да забелязвам какво ставаше наоколо.
Впоследствие, когато след един-два часа се изправих да раздвижа мускулите си и се обърнах случайно към колибата, останах силно изненадан, защото се оказах изправен пред полукръг от дузина непознати ескимоси, зяпнали в мене с израз на недоверие, примесено с погнуса.
Това бе критичен момент. Стреснах се дотам, че забравих противогаза със слонския хобот и опулените защитни очила, и когато се опитах да поздравя непознатите, филтрираният ми през петсантиметровия активен въглен и половинметровата гумена тръба глас прозвуча приглушено и жално като вятър, който духа през гробница. Този ефект съвсем вцепени ескимосите.
Постарах се припряно да се освободя, смъкнах противогаза и пристъпих живо напред — при което ескимосите бързо отстъпиха назад с премерените движения на наредени в една редица танцьори от мюзикъл, като същевременно ме гледаха с лудо подозрение. В отчаянието си да покажа своите добри намерения, аз се усмихнах, колкото се може по-широко, като оголих зъби дотам, че гримасата ми наверно е изглеждала демонично озъбване. В отговор моите гости отстъпиха с още един-два метра, а някои боязливо преместиха поглед към блестящия скалпел в дясната ми ръка.
Те явно се готвеха да побягнат, но аз спасих каквото можеше да се спаси от положението, като си припомних подходящи думи на иннуитски и избърборих един повече или по-малко официален поздрав. След дълго мълчание, един от ескимосите се престраши плахо да отговори и постепенно те престанаха да гледат като ято пиленца в присъствието на гърмяща змия.
Макар че помежду ни не се получи истински разговор, неловкият диалог, който последва, изясни, че тези хора били част от племето на Оотек, прекарали лятото далеч на изток, завърнали се току що в постоянните си домове, където чули за страннния бял мъж в колибата на Майк. Затова решили да дойдат сами да видят чудото, но всичко чуто предварително не бе могло да ги подготви за спектакъла, който видяха с очите си.
Както си приказвахме, забелязах няколко деца и възрастни да отправят тайно поглед към кофите с изпражненията и емайлираната чиния с разбърканите в нея миши кости и козина. При всички останали хора това би било знак на просто любопитство, но по това време бях прекарал достатъчно дълго сред ескимосите, за да се сетя какви са скритите им мисли. Изтълкувах техния интерес като тънък намек, че са огладнели и ожаднели след дългото пътуване, и биха се зарадвали, ако им предложех чай и храна.