— Какво ще търсим по високото? — весело извика пилотът в ухото ми. — Оттам няма да видиш вълците. Отваряй си сега очите на четири …
Протегнах глава като жираф да погледна през напукания мътен плексигласов прозорец и си отворих очите на четири, но без особени резултати. Летяхме в средата на непрницаем сив облак и често не се виждаха дори краищата на крилата. He забелязах никави вълци, не забелязах дори и следа от вълци.
Бръмчахме монотонно почти три часа, под самолета виждахме толкова, колкото ако се гмуркахме в пълен с меласа варел. Накрая самолетът пикира и пилотът изкрещя:
— Кацаме! Остана ми бензин само колкото да се върна. Земята тук я бива за вълци. Най-хубавите вълци!
На височина около десет метра изскочихме изпод облака и разбрахме, че летим над повърхността на за-мрзнало езеро сред широка близо километър долина, разположена между скалисти хълмове. Без да се двоуми нито миг, пилотът се приземи. Каквото и да бях мислил за неговите летателни способности по-рано, особената маневра, с която той се приземи на една ска ми направи сериозно впечатление. Чак когато самолетът загуби почти цялата си скорост, той му позволи да се опре и на сакатия десен крак.
Пилотът изгаси моторите и каза развеселено:
— Готово, мой човек. Хайде сега излизай. По-бързичко, че няма време. Ще мръкне, преди да стигна Чърчил.
Обхванатият от летаргия механик се завърна към живота, и както ми се стори, за секунди моята планина оборудване бе вече на леда, кануто развързано и цилиндърът на приземяващото устройство напомпан до вертикално положение. След като хвърли едно око към съдържанието на кануто, пилотът горчиво ме изгледа.
— Да не мислиш, че е много честно? — каза той. — Е, нейсе, да речем, че ще ти трябва. Всичко хубаво, драги мой. Есента ще дойда да те взема, ако дотогава старото хвърчило, не падне. Не се притеснявай. Наоколо сигурно има много ескимоси, и щом поискаш, ще те върнат в Чърчил.
— Благодаря — отвърнах смирено аз. — Но само така, за мое сведение, би ли ми казал къде се намирам?
— Съжалявам. И аз не знам точно. Да речем на около петстотин километра северозападно от Чърчил, а? Не е далече. Като няма карти на тая област… Със здраве!
Вратата на кабината хлопна. Моторите се постараха да ревят колкото се може по-силно по описания вече начин, самолетът се заблъска в снежните гребени, издигна се неохотно и изчезна в облачната пелена.
Бях пристигнал благополучно в базата.
4.
КОГА ВЪЛКЪТ НЕ Е ВЪЛК?
Погледът ми зашари към скованите от студ хълмове със скрити в облаците върхове, към набраздената с вълни от лед повърхност, към самотно разстилащата се гола тундра отвъд долината и в душата ми не остана капка съмнение, че в тази земя вълците сигурно се чувствуват отлично. И наистина, вече усещах безброй вълчи очи да ме изучават със задълбочен теоретически интерес. Разрових планината от оборудване, заредих револвера и седнах да обмисля обстановката.
Тя не изглеждаше много благоприятна. Вярно — очевидно бях проникнал в сърцето на Пустите земи в Киуатин. Бях си установил някаква база, макар местоположението й — върху заледено езеро далече от сушата да беше далече не най-доброто. Засега се бях придържал неотклонно към писмените инструкции, но следващият параграф от заповедта ми за работа безжалостно ме преследваше:
Параграф 3. Раздел В. Точка IV.
Незабавно след установяване на постоянна база да се продължи с кану, използувайки водните площи и да се осъществи широко мащабно проучване на околната среда; това изследване да се проведе с необходимата дълбочина и да се съобрази със статистическите изисквания, да се определи съотношението на площта спрямо броя на канис лупус, и да се установи контакт с проучвания вид.
Имах доброто желание да последвам инструкцията, но ледът под краката ми беше толкова дебел, че подсказваше неизбежно отлагане на пътуването с кану за няколко седмици, ако не и завинаги. А при липсата на алтернативно средство за транспорт изобщо не виждах как ще започна придвижването на цялата планина багаж дори към постоянна база на суха земя. Що се отнася до установяването на контакт с проучвания вид, поне за момента не можеше и дума да става за нещо подобно, освен ако вълците не поемеха инициативата в свои ръце.
Изправен бях пред сериозна дилема. Инструкциите с които разполагах, бяха съставени след обстойна консултация с Метеорологичната служба. Тя беше уверила министерството, че към датата на моето пристигане езерата и реките в Централната част на пустите земи „обикновено“ вече се размръзвали.