Юнас излезе от сградата. Изглеждаше изтощен. Този път се качи в микробуса, без да се оглежда, затвори вратата и запали двигателя.
Сейер отвори леко вратата.
— Карай след него. Спазвай дистанция. Аз ще се кача в апартамента да проверя.
— Как ще влезеш?
— Ходил съм на курсове за влизане с взлом. Ти не си ли?
— Разбира се, разбира се.
— Не го изпускай! Не тръгвай, преди да се е изгубил зад ъгъла. После го следвай, но внимателно. Вероятно ще изчака да се смрачи. Когато се убедиш, че действително е тръгнал към дома си, отиди до Камарата и доведи подкрепление. Арестувайте го в дома му. Не му давайте възможност да се преоблече или да свали нещо от себе си. И нито дума за този апартамент! Ако спре по пътя, за да се отърве от мотоциклета, не се намесвай. Чуваш ли?
— Да, но защо? — смутено попита Скаре.
— Защото е два пъти по-едър от теб!
Сейер се измъкна от колата, взе каишката на Колберг и го дръпна след себе си. Приведе се зад колата точно когато Юнас включи на скорост и потегли надолу по улицата. Скаре изчака няколко секунди и бавно пое след него. Вече не беше много убеден в успеха на начинанието.
Веднага след това Сейер видя как двата автомобила изчезнаха вдясно. Той пресече улицата, натисна случаен звънец и изръмжа „полиция“ на домофона. Вратата избръмча, той влезе, отказа се от асансьора и се затича по стълбите. На четвъртия етаж имаше две врати, но понеже преди малко Сейер видя как Юнас светна и изгаси, сега се ориентира кое е неговото жилище. На едната врата липсваше табелка с името на живущия. Сейер огледа бравата: съвсем обикновена секретна брава. Отвори си портфейла и потърси пластмасова карта. Не му се щеше да използва кредитната си карта; за късмет до нея откри карта от библиотеката с име, номер и надпис отзад „Книгата отваря всички врати“. Мушна я в пролуката и вратата се отвори. Бравата вече беше неизползваема, но щяха да я сменят. На пръв поглед апартаментът беше кажи-речи празен. Вътре нямаше никакви ценни вещи. Сейер запали лампата. Забеляза сандъчето с инструменти насред пода и две табуретки до прозореца. Под мивката в кухнята бяха струпани кутии с боя и петлитрова бутилка с разтворител. Явно Юнас ремонтираше апартамента. Сейер стъпваше внимателно и се ослушваше. Жилището беше светло, с големи, сводести прозорци и сносна гледка към улицата, а и отчасти пощадено от уличния шум. Сградата датираше от началото на двайсети век, имаше хубава фасада и гипсови розетки на покрива. Сейер видя отражението на Пивоварната в реката недалеч от сградата. Започна бавно да обикаля стаите една по една и да ги оглежда. Все още не бе прекаран кабел за стационарен телефон, нямаше и мебели, Юнас бе наредил покрай стените някой и друг кашон, надписан с маркер. Спалня. Кухня. Хол. Коридор. Няколко картини, пълна до половината бутилка коняк върху кухненския плот. Няколко килима, навити на руло, лежаха под прозореца в хола. Колберг душеше във въздуха. Усети миризмата на боя, на лепило за тапети и разтворител. Сейер пообиколи още малко, спря се до прозореца и погледна навън. Колберг изглеждаше неспокоен. Кучето направи няколко крачки на своя глава, Сейер го последва, отвори някой и друг шкаф. Нямаше и помен от тежкия килим. Скимтейки, кучето продължи да обхожда апартамента. Сейер вървеше след него.
Най-сетне спря с настръхнала козина пред една врата.
— Какво има, Колберг?
Кучето усилено започна да души и да дращи по вратата. Сейер погледна през рамо; неизвестно защо го обзе странно усещане. Наблизо имаше някой. Сложи ръка върху дръжката на вратата и натисна. Отвори. Нещо го удари в гърдите със страшна сила. В следващия миг всичко се превърна в невероятна смесица от звуци, болка, съскане, ръмжене и истеричен кучешки лай, когато голямото животно заби нокти в гърдите му. Колберг се засили с лай и в същия миг Сейер позна добермана на Юнас. Падна на пода с двете кучета връз себе си. Инстинктивно се обърна по корем и закри глава с ръце. Животните се боричкаха, а той се огледа за нещо, годно за удряне. Не намери нищо подходящо. Втурна се в банята, видя метла, грабна я, излезе светкавично и изтича при кучетата. Те стояха на няколко метра едно от друго, ръмжаха тихо с оголени зъби.
— Колберг! — изкрещя Сейер. — Това е някаква кучка, по дяволите!
Очите на Хера блестяха като жълти фенери върху черната й глава. Колберг отпусна уши, а Хера приличаше на черна пантера, готова да нападне всеки момент. Сейер вдигна метлата и направи няколко крачки, докато усещаше как под ризата му се стичат пот и кръв. Колберг го погледна, спря и за секунда забрави да държи врага си под око. Хера се спусна като черен куршум със зейнала паст. Сейер затвори очи и заудря. Улучи я по тила и отмести поглед отчаяно, когато кучето се строполи на пода и остана там, скимтящо от болка. В следващия миг се спусна към него, хвана го за нашийника, задърпа го, отвори вратата на спалнята, блъсна го вътре и затръшна вратата. После се свлече на пода, опрян до стената. Вторачи се в Колберг, застинал в отбранителна поза.