— Не се случва за първи път — продължи да се усмихва началникът. — Някои млади момичета си падат по възрастни мъже. Кажи, Конрад, забелязал ли си подобно нещо? — Усмивката му стана похотлива.
— Според Халвур това не е възможно — твърдо отвърна Сейер.
— Разбира се. Той не би понесъл подобна мисъл.
— Говориш за връзка, която Ани е искала да разгласи, така ли? За женен мъж с деца и висока заплата?
— Само разсъждавам на глас. От доклада на Снурасон разбираме, че Ани не е девствена.
— Да — съгласи се Сейер. — И Халвур се е пробвал. Мен ако питате, всички мъже на улица „Кристал“ са потенциално заподозрени. Виждали са я всеки ден, лете и зиме, докато е минавала покрай къщите им. Наблюдавали са я как израства и се разхубавява. Возели са я в колата си, гледала е децата им, влизала е и е излизала от домовете им, ползвали са се с нейното доверие. Мъжете от тази улица са се познавали добре с нея и тя не би отказала да се качи в колата им, ако минат край нея. Двайсет и една къщи минус тази на Холтеман прави двайсет мъже. Фрицнер, Ирмак, Сулберг, Юнас, цяла банда. Вероятно един от тях тайно е точел лиги след нея.
— Как така? Нали не се е възползвал?
— Нещо му е попречило.
Сейер пак загледа картата на стената. Възможностите ставаха все повече. Недоумяваше как така убиецът не е докоснал нищо на местопрестъплението. Не се е възползвал от тялото на мъртвата, не е търсил бижута или пари, не е оставил видими следи от отчаяние, гняв или някаква перверзна склонност. Просто я е оставил в красива поза с дрехите до нея, сякаш е искал да й помогне, да бъде отзивчив. Сейер взе последната фигурка на Ани, стисна я между пръстите си за миг и почти неохотно я върна на мястото й.
После бавно тръгна към езерото.
Ослушвайки се, Сейер се опита да си ги представи как вървят по пътеката: Ани в дънки и син пуловер в компанията на мъж. В мислите му той представляваше неясен образ, тъмна сянка, вероятно по-възрастен и по-едър от нея. Водят приглушен разговор, докато навлизат в гората, навярно за нещо важно. Сейер си представи как са протекли събитията. Мъжът жестикулира и обяснява нещо, Ани клати отрицателно глава, той продължава да я убеждава в каузата си, температурата се покачва. Приближават езерото, което проблясва между дърветата. Той сяда на камък, още не я е докоснал, тя колебливо се настанява до него. Мъжът умее да се изразява, говори подканящо, дружелюбно и дори може би умолително. Сейер се колебаеше как точно. После внезапно се изправя и се нахвърля върху нея, чува се силен плясък, когато Ани се потапя във водата под напора на тялото му. Мъжът вече използва двете си ръце и тежестта си, няколко птици литват нагоре в шок и ужас, а Ани стиска устни, за да не поеме вода в дробовете си. Тя се съпротивлява, дращейки с ръце в калта, докато пред очите й се изнизват секунди на червеникави, главозамайващи петна, а животът бавно отзвучава в проблясващата вода.
Сейер се вторачи в малкото късче бряг. Измина цяла вечност. Ани вече не рита и не се дърпа. Мъжът се изправя, обръща се и се взира в пътеката. Не ги е видял никой. Ани лежи по корем в мръсната вода. Вероятно позата на момичето му се е сторила грозна и той я е извадил. Бавно е започнал да идва на себе си и да разсъждава. Полицията ще я открие, ще огледа щателно местопрестъплението и ще си направи съответните изводи. Младо момиче, намерено мъртво в гората. Изнасилвач, разбира се, който е отишъл твърде далеч. Затова убиецът я съблича, но много предпазливо, мъчи се, докато откопчава копчетата, катарамата, циповете. Нарежда грижливо дрехите до трупа. Позата й не му допада, струва му се някак неприлична: Ани лежи по гръб с разкрачени крака. Иначе не би могъл да й събуе панталона. Обръща я настрани, сгъва краката й в коленете, прибира ръцете й, защото гледката на трупа на Ани ще го преследва до края на живота му и за да успее да я издържи, девойката трябва да изглежда възможно най-благоприлично.
Как се е осмелил да отдели време за всичко това?
Сейер слезе досами езерото и застана на няколко сантиметра от водата. Стоя така дълго време. В съзнанието си отново видя трупа, когато го откриха. Не бе останал с впечатлението, че убиецът е изпитвал злоба към жертвата си. Действията на похитителя по-скоро са били продиктувани от сърцераздирателно отчаяние. Представи си убиеца като изгубен нещастник, лутащ се в гъста тъмнина. Вътре е студено, няма достатъчно въздух, той блъска главата си в стената, едва диша, не вижда изход. Най-накрая пробива стената. Стената е Ани.