— Знам.
— Страхувам се, че Еди никога няма да бъде същият.
— Така е. В момента се мъчи да се приспособи към новия Еди. Нужно му е време. Вероятно ще му стане по-леко, когато разберем какво се е случило в действителност.
— Не съм сигурна дали ще мога да го понеса.
— Страхувате ли се от нещо?
— От всичко. Какво ли не ми хрумва, като си помисля за езерото.
— Бихте ли споделили някое свое опасение?
Тя поклати глава и посегна към чашата.
— Не мога. Просто въображаеми картини. Ако ги изрека на глас, ще се превърнат в реалност.
— Сьолви като че ли се справя добре? — опита се да я разсее Сейер.
— Тя е силна — решително заяви Ада Холан.
„Силна“, повтори си наум Сейер. Да, вероятно майката се бе изразила доста точно. Може би Ани е била слабата сестра. В главата на Сейер се блъскаха какви ли не обезпокоителни мисли. Ада Холан отиде да донесе захар и сметана. Сьолви влезе във всекидневната.
— Къде е татко?
— Ще дойде след малко!
Госпожа Холан извика силно от кухнята, явно с надежда Еди да я чуе и да се върне. „Не стига, дето изгубиха детето си — помисли си Сейер, — ами и се отдалечават един от друг; семейството започва да прилича на лодка с разхлабващи се заваръчни шевове. По корпуса се появяват черни дупки, нахлува вода, а сега майката се мъчи да пробутва стари фрази и заповеди, за да запълни пробойните и да задържи лодката над водата.“
Тя наля кафе. Сейер не успя да си мушне пръста в дръжката и се наложи да вдигне чашата с две ръце.
— През цялото време говорите за причината — изморено го укори тя. — Все едно убиецът е имал основателна причина.
— Не основателна, но за него достатъчна. Причина, която във въпросния момент го е убедила, че убийството на Ани е единственият изход.
— Значи разбирате тези хора? Дето ги затваряте заради извършени убийства и гадости?
— Иначе нямаше да съм полицай.
Отпи от кафето и се замисли за Халвур.
— Няма ли изключения?
— Твърде рядко.
Тя въздъхна и погледна към дъщеря си.
— Имаш ли някакви предположения, Сьолви? — сериозно попита тя.
Зададе въпроса си тихо, с по-различен тон отпреди, сякаш най-после се реши да проникне през лекомислената й руса глава и да намери отговор, хвърлящ светлина върху случилото се; сякаш се надяваше останалата й жива дъщеря да е по-различна, отколкото си е мислела преди, и да прилича повече на Ани.
— Аз ли? — изненадано я изгледа Сьолви. — Лично аз никога не съм харесвала Фрицнер отсреща. Разправят, че седял в лодка насред стаята и четял по цяла нощ с бира върху специална поставка.
Скаре изгаси повечето лампи в кабинета. Остави само настолната — шейсетте вата образуваха бял кръг над книжата. Принтерът бръмчеше тихо и равномерно, докато изплюваше лист след лист, изпълнени с „Палатино“ — безупречен шрифт, любимият на Скаре. На заден план, някъде в далечината, се отвори врата и някой влезе. Скаре нямаше желание да вдига очи от документите, но точно тогава от принтера падна лист. Наведе се да го вземе, изправи се и с периферното си зрение забеляза движение върху белия лист: бронзова птица върху клонка.
— Къде я намери?! — възкликна той.
— В дома на Ани — отвърна Сейер и седна. — Сьолви е заета да се разпорежда с наследството на сестра си, а тази фигурка изникна от вещите на Ани, увита във вестник. Ходих на гроба на Ескил. Залепна за плочата като ръка в ръкавица. — Сейер вдигна очи към Скаре. — Възможно е да я е взела от някого.
— От кого например?
— Не знам, но ако наистина лично тя се е промъкнала до гроба на Ескил сред мрака и е откъртила фигурката с помощта на някакво сечиво, е постъпила доста нагло.
— Ани не е била нагла, нали?
— Не знам, вече се съмнявам във всичко.
Скаре обърна лампата и тя огря стената. Постояха, загледани натам. Внезапно на Скаре му хрумна нещо, той вдигна птицата, задържа я за клонката и я постави пред лампата, докато тя се люлееше в ръката му. Сянката, образувала се върху осветената стена, заприлича на огромна, пияна патица, която се прибира от купон.
— Йенсвол е подал оставка като треньор на женския отбор по хандбал — съобщи Скаре.
— Как така?
— Тръгнали са слухове. Историята с изнасилването вече е разгласена. Момичетата не се явяват на тренировки.
— Очаквах подобна развръзка. Едното неизбежно води до другото.