Не направих нищо след срещата с Илайджа, поне не веднага. Може би трябваше да докладвам на началниците си, но Браян беше прав - властта третираше несправедливо чернокожите и не бях сигурен дали тази несправедливост няма да се стовари и върху евреите, ако разглася, че обирджии евреи се опитват да подкупват полицаи евреи, за да създадат еврейска мафия. Нито на мемфиската полиция като институция, нито на отделните хора, работещи в нея, можеше да се има доверие, че ще използват разумно подобна информация.
Бях чувал достатъчно злобни коментари от другите ченгета - за алчните евреи, за това, че евреите контролирали правителството, за еврейските банкери. Никой не се стесняваше да приказва такива неща дори когато можех да го чуя.
В полицията на Мемфис имаше достатъчно фанатици. През 1919 г. кметът Франк Монтеверде бил избран с подкрепата на чернокожите избиратели, след като обещал да ги интегрира в полицията. Затова назначил трима черни детективи.
Тези служители ходели да арестуват главно чернокожи престъпници, защото би било унизително за бял да бъде арестуван от негри. Но когато нахлули в незаконно казино, посещавано предимно от черни, белият мафиот, който го държал, се засегнал, че са пратили негри да обискират заведението му, и извикал горилите си да ги линчуват.
Детективите се спасили, но по време на спречкването единият стрелял и ранил един бял. В резултат черните детективи били уволнени и мемфиската полиция останала запазена само за бели до 1948 г.
През този период - от около годината на раждането ми до малко преди войната - на поста комисар по обществената сигурност в Мемфис се подвизавал един тип на име Клифърд Дейвис, който бил голяма клечка в „Ку-клукс-клан“ - велик дракои. магьосник или както там ги наричат. По негово време около две трети от състава на полицията бил от куклуксклановци. Към средата на шейсетте положението малко се подобрило, но само малко. Причината Дейвис да се откаже от ръководството на полицията, бил изборът му в Камарата на представителите на Конгреса. Преизбирали го цели дванайсет пъти.
В полицията все още имаше много малко чернокожи служители и само четирима евреи, но страшно много от момчетата, назначени от Дейвис, все още бяха там и някои от тях имаха нашивки и страховито звучащи чинове. За тези типове евреинът бе по-ниско от белия, но достатъчно близо, за да мине между капките, стига да има други обекти, към които да насочат омразата си. Затова не ми се искаше да привличам внимание към произхода си.
Напълно възможно беше, ако разберат за делата на Илайджа, да пуснат в безсрочен неплатен отпуск няколкото полицаи евреи от мемфиското управление и да организират акция за сплашване срещу еврейската общност в града.
Не бях отнесъл куршума във Франция, за да се отнасят с мен така, както са се отнасяли с дядовците и бабите ми на Стария континент, или още по-зле, като към негър. Затова трябваше да се погрижа за този проблем сам и без много шум. Щях да изгоня Илайджа от града, а ако не пожелае да се махне, щях да го погреба някъде на скришно място. Нямаше смисъл да давам на тия бели селяндури, шефовете ми, повод да организират антиеврейска чистка в управлението.
11
1965
- Нека да ви кажа нещо за Мемфис, детективе - каза Лонгфелоу Малой, профсъюзният агитатор. - Мемфис не прави нищо. Мемфис не отглежда нищо. Мемфис съществува с една-единствена цел - да транспортира неща. Железопътната линия, магистралата и реката се събират на това място. Мемфис е едно от петте най-големи речни пристанища в историята на западната цивилизация. Оттук минават петнайсет милиона тона стоки - от корабите на брега, от брега на корабите. Товарене и разтоварване, от трюмовете на шлеповете в ремаркетата на камионите. В товарните вагони. И знаете ли как тези петнайсет милиона тона се товарят и разтоварват в този град всяка година?
Знаех, че задава въпроса само за да може да си отговори сам, затова замълчах и го оставих да изпусне парата.
- Черни ръце - продължи. - Черни ръце вдигат всичко това. Мемфис печели хляба си от пренасянето на разни неща и чернокожите вършат цялото това пренасяне. Петнайсет милиона тона, от трюмовете на брега и от брега в трюмовете. Ние ги носим. Тези мъже, които протестират пред офисите на „Клъдж шипинг“, носят този град на гърба си седем дни в седмицата за по долар и седемдесет и пет на час. Ние се опитваме да се организираме и да се споразумеем за справедливата надница, която всеки трудещ се американец заслужава. А вие идвате и се държите с нас като с престъпници. Влизате в кабинета ми, където върша богоугодни дела, и ме третирате като долен бандит. Няма да позволя такова отношение.