Выбрать главу

- Искате ли да поговорим за това? - попита той.

- Не, по дяволите. Не ставайте смешен!

- Нека тогава да поговорим за Браян. Не считам за умест­но човек като мен да противопоставя баща и син, затова се оказах в неизгодната позиция да защитавам поведението ви, Барух, и реших, че трябва да поговорим. Защото някой опре- делно трябва да поговори с вас.

- Ами ето, нали съм тук. Ако искате да говорите, говорете.

- Както може би знаете, частта от Тората, която Браян трябва да чете за своя бар мицва, е тази, в която Хашем уни­щожава покварените градове Содом и Гомор.

- Да, знам историята. Станали много развратни и Бог ги избил.

- Християнското тълкуване набляга на сексуалните страни на греховността на содомитите, но те не са всичко. Комента­рите обясняват защо жителите на тези градове са били счете­ни за толкова алчни и жестоки. Те живеели в охолство, докато по улиците им просяци умирали от глад. Били жестоки към чужденците, експлоатирали ги и ги убивали за удоволствие. Освен това били богохулници. Пасажът за влечението на со­домитите към „странна плът“ не е препратка към хомосек­суално поведение, каквото е преобладаващото мнение, а към скверното им желание да изнасилват ангелите Господни.

- Обучението за бар мицва сега е доста по-странно от вре­мето, когато аз бях дете.

- Тората е една и съща от пет хиляди години.

- В такъв случай сигурно сме пропуснали частта за „странната плът“.

- Може би, но цялата Тора е свещена и когато взема само отделни части извън целия контекст, човек губи общия по­глед.

- Добре, давайте по същество.

- За варварството и жестокостта им Хашем осъдил жите­лите на Содом и Гомор да изгорят. Но Авраам го помолил за милост, затова Той се съгласил да пожали градовете, ако в Со­дом се намерят десет праведни мъже. Изпратил ангелите Си да ги търсят и те отседнали в дома на Авраамовия племенник Лот. Обаче жителите на Содом научили за гостите на Лот и се събрали пред дома му, искайки да им предаде ангелите. Бог се разгневил и така градът бил обречен. Хашем казал на Лот да вземе семейството си и да бяга, като специално го предупредил да не поглеждат назад, когато се спасяват от горящия град. Жената на Лот не изпълнила Божията заповед, поглед­нала назад и се превърнала в стълб от сол. Според някои, като погледнала назад, тя разкрила, че тъгува за разврата и упа­дъка на Содом, и затова заслужавала да бъде наказана заед­но с останалите. Много учени обаче считат, че когато видяла колко славен и страховит е Божият гняв, самият ужас от това я погубил. С Браян обсъждахме този момент и той смята, че Мемфис е станал като Содом.

- Не е далеч от истината - съгласих се. - Тук има твърде много лоша история и лоша кръв. Натрупали сме твърде мно­го несправедливост срещу чернокожите и го правим твърде отдавна. Целият град може да пламне един ден. И когато това стане, напълно ще сме заслужили съдбата на содомитите.

- Браян ми сподели опасението си, че вие сте като жената на Лот - че сте възприели порочните ценности на пропадна­лия град и репресивната, брутална полицейска сила.

- Не знае какво приказва. Ако аз съм репресивен и брута­лен, то е, за да го пазя от света и да му спестя някои жестоки истини.

Абрамски се наведе напред и постави ръка върху моята. Присвих очи. Не обичам да ме пипат.

- Знам това и му го казах - увери ме. - Казах му, че не сте като жената на Лот. Казах му, че сте като ангелите на Ха­шем, че сте готов да раздадете правосъдие на онзи, който заслужава, но и търсите надежда и изкупление за порочния град. Правилно е момчето да почита баща си и затова като негов учител се почувствах длъжен, да ви защитя. Но не ми хареса, че се наложи да му го кажа, защото не съм убеден, че е истина.

Бутнах ръката му и извадих кутия „Лъки страйк“ от джоб| си. Ударих я два пъти в дланта си, за да изтръскам цигара.

- Предпочитам да не пушите тук - каза Абрамски. - Венти­лацията не е добра и миризмите се задържат.

От самото начало ми направи впечатление, че в кабинета мирише на мухлясали книги и стари пръдни, но от учтивост бях премълчал.

- Разбрах предпочитанието ви - казах, но въпреки това за­палих. - Кажете каквото имате да ми казвате по-бързо, за да си тръгна, преди да съм умирисал твърде много кабинета ви. И докато говорите, дайте някой пепелник.

- Нямам пепелник.

- Няма проблем. Мога да използвам празна кутия от кола или чаша с малко вода на дъното. Или ако не ви се става, не ми давайте нищо. Килимът не е мой.

Той стана и извади изпод купчина хартии на бюрото бежо­ва чаша за кафе. Подаде ми я и аз започнах да тръскам в нея.