Дадох си сметка, че не знам малкото име на Ратледж. Разлистих назад бележника си да видя дали съм го записал, но го нямаше, значи вероятно не ми го беше казал.
Почудих се дали името му не е нещо гадно и затова да го е срам да се представя с него. А може би „Ратледж“ беше малкото му име, а не фамилното. Но в такъв случай, не знаех фамилията му. Освен ако не беше „Наркотици“. Помислих да го питам, но се сдържах, защото имаше вид на човек, който би се засегнал от подобен въпрос.
- Обаче знаем вида на апарата, а мобилната мрежа може да определи и с какъв телефон комуникира - изтъкна внукът ми. - Имал е айфон.
- И какво от това? В този град има десетки хиляди айфони. Стотици хиляди. Всеки кретен има айфон.
- Да, но мобилните оператори водят статистика за всеки, ретранслатор и всеки телефон. Могат да проверят кои телефони са били в обсега на определен ретранслатор със същата лекота, с която проверяват в кои клетки се е намирал определен номер. Знаем, че телефонът, който търсим, се е намирал в еврейското гробище на Саут паркуей в три часа вчера. Около гробището има железопътно депо, изоставена фабрика и кариера за чакъл. Има голям шанс в този час това да е бил единственият айфон в околността на гробището и телефонната компания би трябвало да може да провери информацията от ретранслаторите, в чийто обсег е бил, и да ни каже номера.
- А ако знаем номера, можем да разберем къде е бил апаратът след това, по обичайния начин. - Ратледж видимо се впечатли. - Откъде знаеш това?
- Миналия семестър имахме семинар за новите технологии и проблемите на личната неприкосновеност - похвали се Текила. - Това е много перспективна област за юридическа дисертация, защото съдилищата се опитват да вземат правилата, създадени за регулиране на аналоговите средства за следене, и да ги прилагат за новите технологии като мобилните телефони и достъпа до интернет. В тази връзка различните съдилища вземат противоречиви решения за правото на лич- на неприкосновеност и в крайна сметка Върховният съд ще трябва да се намеси и да отсъди дали цифровият отпечатък подлежи на защита по силата на Четвъртата поправка.
- Много се радвам, че нямам цифров отпечатък - коментирах аз.
- Трябва да се радваш, че приятелят ти Илайджа има - отбеляза Текила.
- Сигурно си прав. Не трябва ли да вземем съдебна заповед, за да поискаме такава информация?
- Не - отговори Ратледж. - Телефонните оператори ни предоставят данните си винаги когато поискаме.
- Това е конституционен проблем - намеси се Текила. - Дали полицията трябва да има достъп до такива данни без съдебен контрол. Може да напиша обзорна статия по този въпрос. Участвам в редакционния колектив на „Журнал за законодателство и обществена политика“.
- Не се бутай, където не ти е работа - посъветвах го аз.
Ратледж вдигна компютърното устройство до ухото си - значи вероятно беше телефон.
- В болницата не е разрешено използването на мобилни телефони - предупредих го.
- Така ли? И кой ще ме спре?
31
1965
Седях на бюрото си в детективския отдел на централния полицейски участък. Бях оставил колата пред банката и отидох до службата пеша; улиците бяха твърде задръстени, за да шофирам.
Възможността да участвам в кампанията на управлението за потушаване на негърските протести, изобщо не ме привличаше, затова през първите часове след смъртта на Лонгфелоу Малой се стараех да не се меся в разследването на уличното клане, като вяло преглеждах уликите по едно убийство отпреди седмица. Имах идея кой го е извършил, но нямаше как да го докажа, защото мръсникът бе сплашил двамата ми ключови свидетели, докато се занимавах с Илайджа.
Изкушавах се да го намеря и просто да го спукам от бой, но знаех, че тазсутрешните събития ще бъдат позорен етикет за управлението, и се опасявах, че началството ще започне да гледа по-сериозно на полицейското насилие. Освен това не исках да привличам твърде много вниманието върху разследване, което съм провалил с нехайството си. Имах готово обяснение какво съм правил през последната седмица, но нямаше да издържи на по-внимателна проверка.
Засега се налагаше да оставя този тип. Щях да го пипна следващия път, когато убие някого.
Пъхнах записките си в една червена папка и тъкмо я прибирах в чекмеджето на бюрото, когато чух по радиото, че Профсъюзната банка на памукопроизводителите е била ограбена.