Върнах панела на мястото му и дадох метлата на чистача.
- Е, как са надхитрили алармата? - попита Картрайт. - Как са проникнали в сейфа?
- Нямам представа. - Грийнфийлд явно искаше да обвини системата за сигурност, за да прибере гаранцията, затова казах: - Предполагам, че сейфът или алармата не са сработили.
Така пише и в официалния доклад, подписан от разследващ детектив Барух Шац: „Трезорът е бил обран по време на расови размирици от неизвестни извършители в резултат на неустановен механичен дефект на системата за сигурност“.
37
1965
Лагерът „Аушвиц“ се състоял от бараки, в които затворниците спели, и плац, на който се правела проверката. Всичко това било оградено с висока стена и бодлива тел и под постоянно наблюдение от караулни кули. Обаче „Аушвиц“ бил преди всичко лагер за принудителен труд и едва на второ място заведение за лишаване от свобода. Всеки ден затворниците били изкарвани от комплекса и водени до различните им работни места под наблюдението само на двама въоръжени надзиратели.
Разбира се, надзирателите били бдителни и на практика нямали никакви ограничения за използване на смъртоносната си сила. Ако някой затворник побегнел, те го застрелвали. Ако някой успеел да се измъкне, го преследвали с кучета.
Илайджа се измъкнал от концлагера, като подкупил един надзирател да го пусне, и научил от него най-важния си принцип - правилото, което го ръководело в бъдещите му начинания и оформило това, което минавало за негова морална философия:
Всяка ключалка има един основен недостатък. Колкото и сложен и съвършен да е механизмът, колкото и лостчета и езичета да има, с колкото и слоя стомана да е обкована, всяка ключалка има ключ. И ключът е в ръцете на човек.
Една добра ключалка може да спре дори най-гениалния касоразбивач, а един достатъчно здрав сейф - да издържи на мощни бормашини, горелки и дори динамит.
Няма обаче технология, която да контролира човека с ключа, и няма начин да направиш непробиваема системата от импулси, които го мотивират. Затова и най-добрата ключалка на света не е по-сигурна от почтеността на някой тъпак.
Трезорът на Профсъюзната банка на памукопроизводителите беше стоманена кутия с дебелина шейсет сантиметра, монтирана в бетонен блок, охранявана от двама въоръжени мъже и снабдена със сложна алармена система, която го запечатваше при първия признак за опасност.
Шест етажа над този трезор Чарлз Грийнфийлд бе седял в луксозния си кабинет и бе разсъждавал. Кариерата му в банката бе успешна, но вече се бе изкачил максимално в йерархичната стълбица. Беше заможен човек, но бе само слуга на истински богатите; на хората, които притежаваха всичко. Беше се издигнал достатъчно високо, за да надникне зад стените на кралството им и да разбере, че никога няма да бъде допуснат там.
Той никога нямаше да е един от тях. И вероятно знаеше защо. Вероятно знаеше, че дори провлаченият му южняшки акцент да е безупречен; дори да се облича като тях, да се тъпче с мазни храни и да пие отлежало уиски, за тях ще си остане просто един евреин. Полезен, сервилен и от по-долна класа.
Беше просто зъбно колело в машината; вярно, важно зъбно колело, но нищо повече. А долу заради един малък, досаден недостатък на системата всяка седмица в трезора се трупаха десетки хиляди долари.
Точно в 10,30 сутринта на един вторник в края на ноември протестът пред „Клъдж фрейт“ прерасна в насилие. Илайджа знаеше, че това ще се случи, защото бе платил на полицая Лен Вайскопф 3500 долара да започне боя точно в този час на този ден.
В отговор на тези събития Грийнфийлд бе преместил цялата си охрана в предната част на банката, за да пази фасадата откъм главната улица, след което бе активирал алармата, за да затвори и да запечата трезора.
Ако анализира поведението на Грийнфийлд по време на размириците и обира, един детектив или застрахователен агент не би намерил нищо нередно в решенията, които е взел. Само дето в резултат на тези решения трезорът бе останал отворен и неохраняван за деветдесет секунди - след като пазачите бяха отишли отпред и преди да се задейства алармата.
Точно тогава Илайджа се беше спуснал от тавана, където се е криел закрепен върху стоманените греди. Вероятно Грийнфийлд го е скрил там по-рано сутринта, преди да дойде основният персонал, когато банката се е охранявала от един- единствен нощен пазач.
Сигурно адски е боляло да виси там подпрян само на смазаното коляно и счупената си ръка. Но Илайджа се е справил; преживявал е и по-лоши неща.