А пък възнаграждението си е струвало. Влязъл е в отворения трезор, събрал е всички пари в чувал и се е измъкнал, преди Грийнфийлд да задейства алармата.
Охранителната клетка и вратата към задния вход бяха свързани с алармата, но след като тя вече е била задействана, това е било без значение. Илайджа просто си е излязъл през клетката, напуснал е банката и се е слял с тълпата бели чиновници, бягащи от квартала. Междувременно, тъй като трезорът е бил запечатан от алармената система, кражбата е била открита чак след три часа.
Не знам как Илайджа се е свързал с Грийнфийлд, но управителят на банката със сигурност участваше в схемата. Нямаше друг начин планът да успее.
Обаче имаше един въпрос: ако планът бе такъв, каква беше ролята на Ари Плоткин? След като огледах трезора, извадих Плоткин от ареста, затворих го в една стая за разпити и го поотупах, за да видя дали няма да изпадне още нещо. Мисля, че бе осъзнал, че са го накиснали. Беше готов да издаде Илайджа дори само за да му направи напук. Но не знаеше нищо повече от това, което вече бях научил от хората му: трябвало да нахълтат в банката с пистолети и да опразнят касите. Не знаеше за никакъв план за грабеж на трезора.
Отидох на бюрото си, облегнах се на стола, запалих цигарата и се опитах да сглобя фактите.
Замислих се как началниците бяха отнели разследването от Уит Пекър и го бяха натресли на мен. Аз бях разбил банда, планирала да обере същата банка няколко дни по-рано, и изглеждаше много вероятно осуетеният заговор да е свързан с успешната кражба. Съвсем логично беше управлението да ме натовари с това разследване; дори бих казал, че решението бе предвидимо.
Замислих се за първата ми среща с Илайджа; в онзи подземен бар, вонящ на гнило, и за петимата му яки биячи. Защо бе потърсил точно мен? Може би защото бях евреин. Обаче аз нямах репутация на корумпирано ченге и той нямаше основание да очаква, че ще ме изкуши с предложението си. Защо му беше да ми казва, че планира обир в Мемфис, че се опитва да вербува някой полицай евреин за плана си? Защо изобщо трябваше да рискува и да ми издаде, че е в града?
Замислих се за Пол Шулман. Ако не беше побягнал, когато ме видя пред синагогата, вероятно нямаше да му обърна внимание. Но той побягна и аз го подгоних.
И когато го хванах, той ми даде две важни следи: каза ми, че планът е свързан със стачката срещу Клъдж и че Плоткин също е замесен.
Откъде Шулман знаеше тези подробности? Той беше третокласен мошеник, а Илайджа бе известен с потайността си. И защо изобщо Шулман побягна, когато ме видя? Не беше най-интелигентният представител на своето поколение, но сигурно е могъл да се досети, че ако бяга, ще го подгоня. Като се замислиш, резултатът и в този случай беше предвидим.
Когато предпочетох да не закачам Плоткин и реших да следя банката, Илайджа се беше появил, за да ме предизвика. Аз реагирах по възможно най-предвидимия начин, като арестувах човека, когото Илайджа е искал да арестувам.
В крайна сметка всеки детектив – може би не Уит Пекър, но всеки способен детектив - щеше да стигне до извода, че трезорът е бил ограбен през деветдесетте секунди, през които е останал отворен и без охрана, и че няма начин това да е станало без помощта на вътрешен човек от банката.
Илайджа и Грийнфийлд искаха да бъдат разследвани от единствения детектив, който няма желание да разкрива плана им; единствения детектив, който не иска да разкрива пред света как евреи, ползващи се с високо доверие и власт, изменят на обществото за лично облагодетелстване.
Аз направих точно това, което той бе очаквал от мен - прогоних Вайскопф от града, преди да бъде разпитан от тези, които разследваха убийствата на демонстрантите пред „Клъдж фрейт“, и прикрих деветдесетсекундната пролука, която Грийнфийлд бе създал за Илайджа.
Не знам дали постъпих правилно, но така защитих евреите. Защитих семейството си.
38
2009
- Слабостта на всяка ключалка е човекът, който държи ключа – каза Ратледж. - Затова, ако искаш да се измъкнеш от концентрационен лагер, трябва да подкупиш някой надзирател. Ако искаш да се вмъкнеш в банков трезор, подкупваш управителя на банката.
- А ако искаш да ограбиш три различни скривалища на някой наркотърговец? - попита Кларк.
- Носил е айфона на Карло Кеш. Щом го е включил, мафиотът е можел да го открие чрез приложението „Намери ми айфона“. Илайджа е искал Карло да го открие.
- Обаче Илайджа го включи едва когато попадна в ръцете на полицията - намесих се аз. - Искал е да вкара Карло в конфронтация с ченгетата.