След като изпразни флакона, мъжът заключи вратата, стараейки се да не изщрака с патрона, спусна се надолу по стълбището и изчезна.
% % %
Настя и Юра Коротков буквално се разсипаха да търсят познатите на Гари Робертович Асатурян и да ги разпитват за високия посивял мъж около петдесет и петте с блестящи тъмни очи. Никой никога не беше виждал този мъж и не си спомняше Гари да му е споменавал за него. Разбира се, сред тези, чиито координати бяха записани в тефтерчето, него го нямаше.
— Да се чудиш ли, да се маеш ли! — разпери ръце Коротков. — Кондукторката Вера ни уверяваше, че от разговора на тези бизнесмени можело да се направи извод, че те от много години редовно имат съвместни делови пътувания. Как така никой от обкръжението на Асатурян не го познава?
— Сигурно са излъгали — вяло рече Настя. — Просто са избудалкали кондукторката.
— Но защо? — чудеше се Коротков. — Не виждам логиката. Когато добри познати крият познанството си, бих могъл да го разбера. Това често се случва в нашата практика. Но обратното? Такова нещо не сме имали. Щом са непознати, щом не са в близки отношения, то и подозренията към тях отпадат от само себе си, защото липсва съучастничество. Спомни си само колко престъпления сме разкрили, когато се оказва, че някакви типове крият от нас факта, че се познават, и се правят на ни лук яли, ни лук мирисали.
— А тук всичко е точно обратното — търпеливо му обясни Настя. — Те разиграват сценка на старо приятелство, при това демонстрират и бизнес отношения, защото, ако някой започне да ги търси по тези признаци, никога няма да ги открие. А в действителност може би за пръв път се виждат един друг именно в този вагон. Или за втори.
Юра искаше да възрази нещо, но не успя.
Двамата с Настя тъкмо вървяха по дългия коридор в сградата на „Петровка“ 38 след поредната си безрезултатна обиколка по познатите на Асатурян, когато върху тях връхлетя Коля Селуянов.
— А ето ви и вас. Пък аз си изпотроших краката да ви търся къде ли не. Давайте по-бързо към Колобок, че негова светлост е много зъл. Заповяда ми срочно да ви открия.
Коля се бе наканил да се понесе по-нататък, но Юра здраво го хвана за ръкава.
— Негова светлост самичък ли е благоволил да бъде? Или са му дошли високопоставени гости?
— Абе, какви гости! Само нещастникът Миша заради вас пере пешкира.
Коротков и Настя ускориха крачките си и след няколко секунди вече
стояха пред своя началник, чиято плешивина сияеше пурпурно от злост.
Миша Доценко — висок, черноок, симпатичен момък — седеше на заседателната маса със съвършено объркано изражение на лицето.
— Сядайте — изръмжа Виктор Алексеевич на новопоявилите се. — Михаил вече го поздравих за „добре дошъл“, сега е ваш ред. Не се стягайте, не се стягайте, не сте съгрешили в нищо. Нагазихме ние с вас в поредното говно, да ме извини дамата. Току-що позвъни Костя Олшански, получил е заключението на съдебно химическата експертиза за таблетките, с които се е отровил Юрцев. Накратко, тази история е много дълга, но ние нямаме време да я обсъждаме, затова ще тегля само чертата: този препарат с мигновено отровно действие се е разработвал в специалната лаборатория на ГРУ9 още в началото на осемдесетте. Не сте малки и сами разбирате, че бързодействащите отрови винаги са били необходими за шпионски цели. Формулата на препарата е именно тази, която е разработена в лабораторията. А виж, технологията за изработването му е малко по-друга. Не принципно различна, а само малко по-друга. При това, изменението на технологията съвсем не е свързано със смъртоносното действие на таблетките. Очевидно там, където е изработена партидата, е имало друга апаратура. Това е всичко, уморих се. От половин час не съм си затварял устата. Хайде, Настя, сега е твой ред.
— Излиза, че таблетките, с които се е отровил Юрцев, не са били приготвени по онова време именно в ГРУ — поде Настя. — Там е била разработена формулата и технологията, а после някой се е възползвал от това. Или е откраднал голяма доза от препарата и я е подложил на щателен анализ, като е провел множество експерименти, или пък е свил документацията. Второто изглежда по-вероятно. По-просто е и по-безопасно. Всъщност дори не е необходимо да се краде документацията, трябва само да се намери подходящият човек, на когото да се заплати, за да я откопира направо на работното си място. И после, за да се възпроизведе формулата и технологията по опитен път е нужно наистина огромно количество от препарата, а онази лаборатория на ГРУ вероятно не е произвеждала толкова. Защо й е отрова за мигновено действие в такова количество, което е достатъчно да се отрови цяла Москва? Това е било производство „на парче“, предназначено за конкретни хора с цел подсигуряване на „своите“ или ликвидиране на „чуждите“. Логично е, ако е имало възможност да се открадне голяма партида от препарата, тя да бъде използвана по предназначението си, тоест да се тровят хора, а не да се провеждат експерименти. И в такъв случай, сега експертите биха ни казали, че Юрцев се е отровил именно с тези таблетки, които са се приготвяли за шпионските цели на ГРУ Значи, така или иначе, документацията е била открадната и е било намерено място, където е било възможно да бъдат произведени. Може би това е някоя нелегална лаборатория за производство на наркотици. В подобни лаборатории работят такива фармацевти и химици, че при наличието на документация за тях е просто детска работа да приготвят отровата. Сега аз имам един въпрос Виктор Алексеевич. А откъде, между другото, нашите любими съдебни химици толкова добре са осведомени за шпионските изделийца на ГРУ? Та нали, за да кажат: „Да, по същество е това, само че е направено малко по-другояче“, е необходимо много добре да познават и самото „същество“ и технологията му.