— Правилно говориш — кимна одобрително Гордеев. — Един от специалистите, работещи в тази лаборатория, на времето вежливо бил „помолен“ да се пенсионира във връзка с шестдесетгодишнината си. Умът ми не го побира как са могли да го изпуснат, как са изпращали в пенсия такива специалисти. Би трябвало да ги задържат с всички сили, че не дай Боже, нещо някъде да изтече, мозъците в лагера на противника да изтекат. Но там очевидно са се играли някакви игрички около преподреждането на кадрите, на някого му е потрябвала неговата длъжност, свой човек са устройвали или някакви сметки са си разчиствали — с други думи, изхвърлили човека. А нашият експертно криминален център го прибра. Ние не сме горделиви — и древен старец ще ни влезе в работа, ако има знания, а пък един шестдесетгодишен мъж направо за млад го смятаме. През деветдесета година някаква уважавана дамичка посегна на живота си и у нея намериха таблетки, които естествено изпратиха за експертиза. Точно тогава точи специалист ги разпозна. „Наша е — каза, — идеята, а изпълнението не е наше, но е много добро.“ И формулата възстанови по памет и технологията. Казвам ни — съкровище, а не просто експерт.
— Той ли провери и таблетките на Юрцев? — с надежда попита Настя.
— Не, Настя, тук на нас с теб не ни провървя — разпери ръце полковник Гордеев. — Спомина се старецът. Макар че какъв старец беше той? През осемдесет и осма, когато дойде при пас, беше на шестдесет, а умря миналата година. Пресметни на колко е бил. Но записките му, разбира се, са запазени. Ето че възниква въпросът как тези таблетки са попаднали у Юрцев?
— А как през деветдесета година са попаднали у онази дама? Тогава успяхте ли да го изясните?
— Де да беше така — въздъхна Гордеев. — Тази работа така си и виси до ден-днешен. Бяхме принудени да приемем че тя все пак е изпила отровата сама. Но, деца мои, това още не е най-лошото. Днес изплува информация, която старателно е била скривана няколко дена. Самоубил се е човек от обкръжението на Президента. И ето че този факт ме навежда на съвсем тъжни мисли.
— Искате да кажете, че след като се е оправил с групата на Малков, някой е започнал да разрежда редиците на президентския екип?
— А ти самата не искаш ли да го кажеш? — иронично подхвърли полковникът. — На теб не ти ли се струва, че е така?
— Не знам засега. Кога се е случило това?
— На шестнадесети февруари, тоест на следващия ден след речта на Президента.
— Тогава нещо не се връзва — рече Настя. — Днес сме двадесет и шести. Ако и там действа същата ръка, за десет дни биха били премахнати пет-шест души. Групата на Малков беше очистена фактически за седмица. Ако тези отровни таблетки се произвеждат в достатъчно количество, то за какво ги използват? Оказва се, че само два пъти са тровени хора с тях. Толкова усилия да се доберат до документацията, рискували са, старали са се и за какво е било всичко? За толкова години — само две приложения. Не ми се вярва.