— Откога те чакам да запиташ най-сетне — усмихна се Гордеев. — Правилно постъпваш, като не вярваш. Два случая, но само в Москва. А по цялата страна? А по ОНД? Информацията напоследък е оскъдна, почти всички връзки са разрушени. Аз наслуки телефонирах на двама мои приятели в две различни области на Русия. И всеки от тях имаше случаи на самоубийства с помощта на неизвестното таблетирано отровно вещество. Тъй като обстоятелствата на самоубийствата били безспорни, те не задълбали по-надълбоко, за да изясняват откъде у самоубийците са се взели тези таблетки. Даже не си дали труда да си изясняват що за таблетки са. Експертите оповестили, че това е бързодействаща отрова, и всички останали доволни. На никого нищо не му е нужно, да ги вземат дяволите! На никого нищо не му е интересно! Даже всичките, включително и Юрцев, да са посегнали на живота си доброволно, все пак някъде си седи някакъв гад, който произвежда отровата и снабдява с нея всички желаещи. И никой не си мърда пръста. На никого не му пука!
Полковникът отново започна да нервничи и Настя се досети, защо бе бил толкова сърдит, когато беше влязла в кабинета му. Сигурно бе изнасял същата лекция и на Михаил Доценко.
Миша не я зарадва с нищо. Никой от участниците в нефтената презентация не беше виждал нито високия посивял мъж с блестящите черни очи, нито малкия симпатичен арменец.
Всъщност, бе забелязан някакъв странен непознат човек — среден ръст, възпълен, дълга къдрава коса, очила с тонирани стъкла.
Но засега всичко беше още доста мътно...
% % %
Чак към седем часа вечерта излязоха от кабинета на Гордеев.
Коротков се отби в стаята на Настя.
— Защо мълчат твоите медици? — попита го тя, включвайки бързовара, за да направи кафе. — Нали ми се кълнеше, че щели да направят аутопсията на Асатурян извънредно.
— Ти сякаш си паднала от луната — възмути се Юра. — Аз, всичко на всичко, им занесох само една бутилка. За една бутилка „извънредно“ означава „в следващата десетка“. Ако я направеха извънредно в пълния смисъл на думата, това би ми струвало поне пет бутилки. Пък аз толкова пари нямам.
— Добре, засега ще се заемем с Шабанов, макар че никой никакви сведения няма да ни даде за него. Все пак той е високопоставена особа. Слушай, струва ми се, че ние с теб отдавна не сме попадали в такава задънена улица. Труповете един след друг се сипят върху главите ни, ние почти нищо не постигаме, а каквото постигнем, не дава никакви резултати. Личността на посивелия до този момент не сме изяснили. Не сме изяснили обстоятелствата около смъртта на Асатурян. Обстоятелствата около смъртта на Юрцев — също. Защо и за какво Базанов е разстрелял Лученков — не е ясно. А сега и този Шабанов.
Тирадата й бе прекъсната от пиукането на уредбата за вътрешна връзка.
— Анастасия Павловна — прозвуча гласът на Миша Доценко. — Търсят Юра от града.
— Нека се обадят тук — бързо каза Коротков.
След половин минута избръмча другият апарат. Юра вдигна слушалката и чувайки кой му се обажда, смигна на Настя, която не можа да разбере по оскъдните му реплики за какво става дума.
Най-сетне той затвори и широко се усмихна.
— Е, видя ли? А ти ми мърмореше, че медиците не се били обаждали. Сега всичко е ясно. В белите дробове и в кръвта на Асатурян е открит нервнопаралитичен газ.
Настя едва не подскочи от стола си.
— Тъй си и мислех. В него са стреляли с газов пистолет и струята е била насочена точно в лицето му. След това убиецът е седнал зад волана и е прегазил нещастника. По-скоро, първият път само го е блъснал, после се е отдръпнал, включил е фаровете, за да го вижда по-добре, и акуратно е прегазил тялото, за да изглежда всичко съвсем истинско. Излязъл е от колата и си е отишъл. Гениално и просто. Нито викове, нито преследвания, нито бой, нито пръскаща дрехите кръв. Чисто и красиво. Господи, на какъв мръсник попаднахме само! Много бих искала да му видя муцуната!
— Ти по-добре си погледни нагревателя — посъветва я Коротков. — Почти всичката ти вода вече е на пода.
Настя плесна с ръце. Действително водата отдавна бе кипнала и сега бълбукаше във високата керамична чаша толкова отчаяно, че изтичаше по стените й. Настя трескаво издърпа щепсела от контакта, но така или иначе, беше останала само съвсем малко вода в чашата.
— Добре, за теб ще е — рече горчиво на Коротков. — Ей сега ще кипна друга. Станала съм много смотана напоследък.
— Пий, пий — усмихна се Юра. — Ти ще предадеш Богу дух без кафе, а пък аз мога и да потърпя.
Двамата се разбираха много добре, макар съвсем да не си приличаха, а пък може би точно заради това се бяха и сближили. Юра беше влюбчив и лекомислен. Настя — спокойна и възхладна. Коротков лесно изпадаше в отчаяние и също така мигновено умееше да се пренастройва и, запретвайки ръкави, се хващаше за работа. Настя леко понасяше неуспехите и педантично ги анализираше, за да открие собствените си грешки и да изчовърка някое зрънце полезен опит. За да се отчае съвсем, трябваше много неща да й се струпат едновременно. Но ако пък дадеше воля на слабостта си и изпаднеше в депресия, то това беше сериозно, задълго и да я изведат от такова състояние не можеха нито радостните неочакваности и приятните сюрпризи, нито придумванията и утешенията, нито веселите и остроумни вицове. Беше мълчалива и потисната, заради най-малката дреболия в очите й избликваха сълзи и говореше толкова бавно и безизразно, сякаш четеше предварително написан текст. Само едно нещо можеше да я извади от депресията й — Настя трябваше да разбере, че състоянието й пречи преди всичко на нейната работа, а също така, че се отразява и върху дейността на колегите й. Още щом забележеше тези симптоми, тя се отърсваше от летаргията и си казваше: „Дотук беше, Каменская, стига вече! Стягай се и работи нормално!“ Правеше някакво вътрешно усилие, вдишваше дълбоко, задържаше въздуха в белите си дробове, след което сълзите й изсъхваха по вълшебен начин, речта й си възвръщаше своята обичайна живост и образност, а всичко онова, което съвсем доскоро бе предизвиквало пристъпи на тъга, започваше да й се струва забавно и незаслужаващо особено внимание. Разбира се, борбата й с депресията невинаги траеше само броени секунди. Понякога на Настя й бяха необходими много часове, но така или иначе, възвръщането на нормалното състояние на духа си тя постигаше само чрез собствени усилия. Никакви външни въздействия не й помагаха за това.