Случваше се дори Настя и Юра Коротков едновременно да мислят за едно и също нещо. Ето и сега те мълчаливо пиеха кафето си, всеки потънал в мислите си, но още щом Юра наруши мълчанието и изрече първата дума, Настя моментално довърши фразата, сякаш ходът на неговите разсъждения й бе напълно очевиден.
— У Асатурян даже тефтерчето... — поде Коротков.
— А у другия, когото убиха преди него, кой знае защо, нищо нямаше. Празни джобове. Портфейла и парите му оставили, а всичко останало беше задигнато. Юра, кажи ми като мъж, може ли в джобовете му да е нямало нищо друго, освен пари? Такова нещо при жена би могло да се случи само в случай, ако тя набързо е грабнала портмонето и пластмасовата торба и е хукнала към най-близката хлебарница. Но ако тя вземе със себе си дамската си чантичка, в нея има всевъзможни вещи. Пък и в портмонето й винаги се намират и други неща, освен пари — автобусни билети, някакви квитанции, нечий телефон или адрес, записан върху листче хартия, разписание на влаковете. Някои жени дори и паспорта си носят в портмонето. А при мъжете как е?
— Ами, същото — усмихна се Коротков. — В техните портфейли също приличат на градски архив. И в джобовете им се понамирва това-онова: носна кърпичка, гребенче, цигари, запалка, презервативи. Напоследък, в съответствие с духа на времето, в тях можеш да откриеш и дискета, и електронно тефтерче-калкулатор.
— Излиза. Юра, че този, който е убил Асатурян, не е имал нищо против милицията веднага да установи самоличността му. Тоест, на убиеца това като че ли му е безразлично. Ако той е убил и посивелия мъж то защо е направил всичко възможно, за да затрудни опознаването му.
— С други думи, ти искаш да кажеш, че са ги убили различни хора по различни причини?
— Не, Юра. Искам да кажа, че при посивелия има нещо особено. Тон с нещо се отличава от Асатурян, при това разликата е принципна. И като разработваме връзките на Гари Робертович, ние с теб напразно си губим времето. Нас ни накараха да правим това, провокираха ни и ние се поддадохме, налапвайки въдицата на престъпника като малки и глупави шаранчета. Подхвърлиха ни много широк кръг от познати на един енергичен и делови човек, знаейки абсолютно точно, че при никакви обстоятелства този кръг няма да ни отведе до убиеца му. А при сивокосия кой знае защо ситуацията е друга. Или той е свързан прекалено тясно с убиеца и ако установим личността на жертвата, бихме могли моментално да попаднем на престъпника, или тук има още нещо. Но без съмнение, нещо има Юра. Чувствам го.
— Добре ти е на теб — завистливо въздъхна Коротков. — Ти поне чувстваш нещо, което би ни влязло в работа. А в моята глава се забърка такава каша, която никога няма да се свари. Но ако все пак се свари, струва ми се, че няма да е годна за ядене. Е, какво? Ще си ходим ли?
— Ще си ходим — съгласи се Настя. — И без друго, няма да изясним нищо.