След армията дойде Висшата школа на КГБ, където той също нямаше никакви проблеми с дисциплината и обучението. Беше способен, с добра памет и бързи реакции, имаше наклонности към чужди езици.
Бившият посланик на СССР в Унгарската народна република още през 1967 година бе станал председател на КГБ и тъй като с бащата на Володя го свързваше старо лично приятелство, след завършването на школата младият офицер бе оставен на работа в централния апарат на ведомството. Председателят активно се възползваше от неговото умение да си служи с редки чужди езици и често го канеше да участва като преводач във важни разговори.
Володя узна съвсем случайно, че във ведомството съществува свръхсекретна лаборатория, в която се разработват методики за прилагането на хипнозата и други нетрадиционни въздействия за специални цели. Любопитството му надделя и той намери достъп до тази лаборатория, просто за да види с какво се занимават в нея.
— Ето го — казаха му, — специалният енцефалограф, нашата последна разработка. С този уред може веднага да се определи дали даден човек притежава потенциал и има ли смисъл да се работи с него. Искаш ли да опиташ?
— Разбира се — веднага се запали Володя.
Сложиха му шлема и включиха апаратурата. Нещо забръмча, забибипка, а след това всичко свърши и му свалиха, шлема.
— Макар и да не са големи, ти имаш някакви заложби — каза му експертът, с когото се беше сприятелил. — Но очевидно ти не си знаел за тях и не си ги развивал. Биотоковете на мозъка ти са доста силни, но ти не умееш да ги направляваш в посоката, която ти е нужна.
— Разбира се, че не умея — оклюма се Володя. — А как става това?
— Можеш да се научиш. Ние тук разработваме различни методики именно по този въпрос. Разбираш ли, не е достатъчно да притежаваш само някаква природна дарба. Необходимо е обезателно да можеш да я управляваш, да я използваш, в противен случай, тя ще си остане в твоя организъм като мъртъв товар, който не е нужен никому. Трябва да тренираш, да се усъвършенстваш. Ще ти кажа нещо, за което може би не си чувал — продължи приятелят му от лабораторията. — Природата щедро надарява хората с биоенергиен потенциал и с всевъзможни способности. По същество за природата това е норма, а не изключителен случай. Но преди никой не е обяснявал този факт на хората и ако у някого изведнъж е била откривана някаква дарба, то тя се е считала за нещо необикновено.
В едни случаи човека са го признавали за светец и са го канонизирали; в други са го смятали за магьосник или вещица, ако е била жена, и са го изгаряли на клада; в трети — този човек е ставал целител, шаман, знахар, табиб или нещо подобно. Но работата е именно там, че тези способности са се смятали за изключителни и необикновени. А много хора въобще не са вярвали в тях и са ги считали за шарлатанство. И защо е било всичко това? Защото дарбата се проявява случайно, което означава — рядко. А още порядък случай било, този, който я притежава, да умее да я управлява и използва. Вече в наше време с развитието на техниката стана възможно да се определя биоенергийния потенциал на всеки човек и се изясни, че той е толкова висок не само при някои определени личности, а почти при всеки седми или осми. А при всеки четвърти-пети той е достатъчно висок, че да може да се счита над средния. От всички природно надарени хора само един на десет хиляди умее да си служи със своята дарба. Останалите дори не знаят какво има в тях самите и непрекъснато се удивляват, че в ръцете на някои хора се чупят чинии, че в тяхно присъствие те заболява глава или пък точно обратното — минава ти. С други думи, мога да ти разказвам много неща по този въпрос. А ако бъда по-кратък — ние разработихме специална система за тренировки, която позволява да се изстисква максимумът от имащите дарба. Така че, ако желаеш, идвай да изкараш курса.
И Владимир започна редовно да посещава секретната лаборатория. Беше личен преводач на председателя, негово приближено лице, син на негов добър приятел и в тази лаборатория за него нямаше никакви тайни. Главното постижение на авторите на методиката бе свързването на използването на биоенергетиката с традиционната, прилагана от векове техника на хипнозата. Резултатите бяха много добри. И Володя не само че се научи да използва двеста и петдесет процента от тази не особено богата дарба, която природата скъпернически му бе дала, но и овладя всички методики. Той разбираше, че да имаш дарба това не е дори половината работа, а само четвъртинка. Дарбата си беше чисто и просто късмет по рождение. А истинската й ценност се състоеше в това да знаеш как да се тренираш, как да я усъвършенстваш. Защото, както бе казал приятелят му, у всеки четвърти-пети потенциалът бе над средния, а у всеки седми осми — много висок. Но да тренират и се самоусъвършенстват можеха само отбрани хора.