Разбира се, за увлечението на Володя знаеше и председателят, защото именно той му бе разрешил да посещава лабораторията. Забелязвайки колко много време изразходва за него, председателят го запита с тънка усмивка:
— Защо ти е всичко това, момчето ми? Какво искаш да постигнеш с него?
— Нищо особено — отвърна Владимир. — Но може изведнъж да ми послужи за нещо. Например, ако загубя ключа от сейфа. Тогава няма да го режа с оксижен, няма да викам майстори, а ще го отворя с поглед.
Двамата се разсмяха гласно на семпличката шега. Председателят беше човек с претенции и голям интелектуалец, дори пишеше стихове, но предпочиташе обикновения безхитростен и без двусмислици хумор. И Володината шегичка беше точно по вкуса му.
А след време председателят създаде управление за оперативна работа в страните от социалистическия лагер. И един от първите, които бе решил да назначи в това управление, беше, разбира се, Володя.
— Избирай си в коя група би искал да работиш, в унгарската или в чешката?
Той с широк жест предложи на новоизпечения майор избора, демонстрирайки своето великодушие и приятелското си отношение.
— Ти говориш и двата езика като родни.
Владимир се опита да отклони предложението му пак с шега. То бе неочаквано за него и по същество не му се харесваше особено. Но председателят прояви настойчивост и даже рязкост.
— Но разберете най-сетне — започна да се горещи Володя. — Аз не мога да правя това. Не мога да работя против хора, сред които израснах. Та това са родители на моите приятели от училище, те ме познават едва ли не още от пелените, ходил съм на рождените им дни. В края на краищата, това са приятели и на баща ми.
— Твоят баща, царство му небесно, също работеше, а не дружеше с тези хора. Дойде време да разбереш това, синко. Те са католици, а това означава, че мисленето им е друго, и че всеки момент биха могли да се превърнат в наши врагове. Баща ти това никога не го забравяше. Именно по тази причина той те записа не в училището на посолството ни, а в унгарското, в градското, за да завърже запознанство чрез теб, да влезе в техните кръгове и да въведе в тях и други наши сътрудници. Ти си длъжен да продължиш делото на своя баща.
— А защо другите служители от посолството не записваха децата си в градските училища? — попита недоверчиво Владимир. — Защо те не го правеха, щом е било толкова важно?
Председателят почти незабележимо се усмихна с крайчеца на устните си.
— Защото децата им бяха тъпи, мързеливи и нелюбознателни. Те нямаха наклонности към езиците и не научиха унгарски, затова можеха да учат само в руското училище при посолството. А ти беше природно надарен и езиците ти се удаваха много леко. Когато с баща ти забелязахме това, решихме да го използваме. Надявам се, синко, че не ни се сърдиш. Благодарение на това, ти беше единственото посолско дете, което можеше да се разхожда и да пътува из града и околностите му без никакви ограничения. Ти гостуваше по всяко време на многобройните си приятели и приятелки, докато всички останали можеха да излизат от посолството само с родителите си и с кола, а основната част от времето си прекарваха зад оградата на посолството. За разлика от тях, ти в истинския смисъл на думата изживя детството и юношеството си на Запад. Не е ли време, приятелче, да се разплатиш за този подарък?
— Моля ви... Не ме принуждавайте. Назначете ме в каквато и да е друга група, готов съм да работя във всяка друга държава. Само не в Унгария и Чехословакия!
— Или Унгария, или Чехословакия — отвърна хладно председателят. — Избирай.
Всичко се сви вътре във Владимир от горчилка и ненавист. Бяха го направили заложник на своите игри още от пеленаче. И сега искаха да изстискат от него всичко до последната капчица. Омразата изгаряше отвътре очите му, дланите, челото, тя напираше да излезе навън, прояждаше кожата му и се изливаше през порите.
Той вдигна очи и погледна председателя. Всичко на всичко само за няколко секунди. Но те се оказаха достатъчни.
— Аз няма да работя нито в Унгария, нито в Чехословакия — тихо, бавно и много отчетливо изрече Владимир и излезе от кабинета му, затваряйки старателно вратата след себе си.
Нищо не се случи, земята не се разтвори под краката му, не тресна мълния. Даже не го уволниха.