А в цялата тази неразбория бе забравила за тайнствения палач!
Досега не им се бе удало да проследят пътя на отровата, която беше погълнал Юрцев. Затова пък изследването на житейския път на убития в Крилатское сивокос мъж, Константин Фьодорович Ревенко, бе довело до твърде странни, но отчасти напълно очаквани резултати. Ревенко имаше адресна регистрация в Москва само от десет години, а преди това, съдейки по наличните сведения, бе живял в Естония. Опитите да се установи с какво се е занимавал до преселването си в столицата и има ли роднини в Естония бяха попаднали в задънена улица. Независимата прибалтийска държава не желаеше да изпълнява молбите на Москва и въобще отказваше да разбира руската реч в телефонните разговори. Щателният обиск на жилището му (и тук започваше неочакваната част) не бе дал нищо друго, освен малко пакетче с таблетки. Съвсем същите като тези, намерени у Юрцев. Експертите твърдяха, че таблетираните препарати, предоставени им за изследване по следствените дела на Юрцев и Ревенко, са съвършено идентични и са приготвени едновременно и в еднакви технологични условия.
„Е, добре — въздъхна с облекчение Настя. — Поне това вече е изяснено. Самоубийствата на Юрцев и Мхитаров могат да се подреждат в една купчинка, като към нея се добавят труповете на Ревенко и Асатурян. Бива си я компанийката!“
Сътрудникът от криминалния отдел, който се бе върнал от Белгород, с унил вид съобщи, че служителите от хотел „Юност“ без колебание са опознали човека от снимката и са потвърдили, че във вторник, когато е била убита Маргарита Дугенец, този мъж е прекарал целия ден в стаята си.
— Язък, че толкова хубава беше версията ни — намръщено добави той. — Осъждан се завръща от мястото, където е изтърпявал наказанието си, и си разчиства сметките с приятелката си, която не го е очаквала особено вярно. Вече щяхме да сме разкрили престъплението.
— Хайде хайде — поободри го Настя. — Да не би да нямате други версии?
— Имаме, но да се работи по тях е много трудно. Грабеж, например. Но кой друг, освен потърпевшата, би могъл да знае изчезнало ли е нещо от жилището. Живеела е сама, не си канела приятелки на гости, предпочитала да ги навестява сама. За твоя Сауляк храним слаби надежди. Щом като го е нямало две години; то едва ли ще му е известно с какви ценности се е сдобила Дугенец през това време. Съществува още една версия, която направо лежи на повърхността. Дугенец е работела в спестовна банка като старши инспектор, оформяла е операциите по влоговете и е напълно възможно да е изтъргувала тайната на нечии спестявания. По тоя повод са й видели сметката — или тези, за които е отказала да работи, или тези, чиито тайни е продала. Но, ако се съди по вещите и обзавеждането на жилището й, тя не е имала големи допълнителни доходи. По дяволите, много ме е яд, че Сауляк се откачи!
Като колега Настя го разбираше и в същото време с усилие прикриваше радостта си. Никак не й се щеше Павел да я бе излъгал. И то не защото й беше много симпатичен и искаше да го предпази от следствие и съд, а напротив — беше й неприятен и тя чувстваше излъчващата се от него опасност. Беше й до такава степен чужд, че понякога й се струваше като същество от друга планета. Но наистина не й се искаше да бъде излъгана, при това, именно от него. Може би поради факта, че не й се щеше да му вярва, сама не разбираше защо му вярваше.
— Молят ви да останете още ден-два в Москва. Ако нещо случайно изникне, да бъде изяснено — каза тя на Павел.
— А след това ще мога ли да пътувам?
— Вероятно — да, ако нищо особено не се случи.
Срещнаха се на проспект „Ленин“. На Настя й се бе наложило да отиде в министерството на улица „Житная“. Бяха й казали по телефона, че в приемната на Коновалов я очаквал някакъв пакет. Тя бе взела пакета, но не го бе отворила, тъй като вече закъсняваше за срещата си със Сауляк.
— Искате ли да ви откарам някъде? — попита я той, кимвайки към лъскавия си сааб.
— Не е необходимо, ще се прибера с метрото — отвърна Настя.
Мисълта да се окаже насаме с него в тясното пространство на
затвореното купе, предизвикваше у нея някакъв смътен ужас. „Господи, нима чак до такава степен се страхувам от Павел? Само това ми липсваше!“ — мина й през ума.
Внезапно той я хвана за китката и силно я стисна.