„Такааа — мислено прокоментира Настя, — уклончивостта вече я имаме. Сега ще чакаме кога ще се появи и лъжата.“
— Разбира се — кимна тя. — Нямам никакви претенции към вашите професионални тайни. Интересуват ме само тези двамата, които със завидна упоритост търсят среща с вас. И знаете ли какво особено ме интересува? Това, че останаха само половината от нашите преследвачи. „Вълчата шапка“ ни изостави, моят поклонник — също. Вие не сте им необходим повече. А ето тази двойчица проявява достойна за похвала настойчивост. И аз не вярвам, че нямате обяснение на този факт. Ако пък имате обяснение и не искате да ми го кажете, то ще бъда принудена да констатирам, че се опитвате да ме излъжете, че не сте искрен с мен. Потърсихте ме, когато ви беше нужна помощ, когато издирвахте своето момиче, когато трябваше някак си да докажете вашето алиби, като при това да не разгласявате пикантните детайли на сътрудничеството ви с генерал Минаев. Бях ви нужна, аз и сега съм ви нужна и вие просто ме използвате като вещ, на която не трябва да се обяснява нищо, защото вещта си е вещ, тя трябва да е изправна и безотказно да функционира, а не да задава въпроси.
— Предполагам, че това си е чиста случайност — отвърна Павел. — В Екатеринбург и четиримата ни изгубиха, а да ни открият в Москва се удаде само на тези двамата. Струва ми се, че работата съвсем не е в това, че на другите двама вече не съм им нужен, а интересът на Николай и неговия приятел Серьожа към моята скромна особа се е оказал по-траен. Интерес имат всичките, просто на тази двойка повече й е провървяло. Казах ви, че доста успешно се укривах, нали именно затова и отпътувах от Москва. Ако не се бях върнал сега заради Рита, не биха ме намерили въобще.
— Вие забравяте — напомни му Настя, — че те намериха не вас, а мен. А чак след това и вас. Самият факт, че им е известен моят адрес, говори за това, че са ме проследили преди да се срещнем днес. И много ми се иска да знам как биха се развили събитията, ако сега ви нямаше в Москва.
Нещо трепна на лицето му и Настя разбра, че се е добрала прекалено близо до неприятната за Павел Сауляк истина. „Като за пръв път е достатъчно — реши тя. — Ще отстъпим мъничко назад и ще го оставим да си отдъхне. Настя, ти си направо непоправима. Преди половин час беше готова да пищиш от раздразнение и би дала мило и драго, само и само Сауляк да се омете от жилището ти. А сега започваш игра, започваш да работиш и раздразнението ти като че ли никога не го е имало. Страстта ти да решаваш задачки май няма да те доведе до добро.“
— Впрочем, с основание се говори, че историята не познава условното наклонение. Затова няма смисъл да се разсъждава за това какво би било, ако... Искате ли още чай?
— Не, благодаря. Исках да кажа.
— Слушам ви.
— Не сте длъжна да ме развличате с разговори. Занимавайте се това, с което бихте се занимавала, ако не бях тук. Не ми обръщайте внимание.
„Боже мой, колко сме деликатни — мина й през ума. — Май не ти се иска да разговаряш с мен. Да не би да се страхуваш? Не ти ли хареса, Павел Дмитриевич посоката на нашата беседа? Добре тогава, ще помълчим.“
Настя бързо изми съдовете и влезе в стаята си, оставяйки го в кухнята. Най-сетне беше сама и можеше да отвори плика, който й бе изпратил генерал Коновалов. В него се оказаха само няколко листа — ксерокопия на документи, от които доста категорично можеше да се направи изводът, че тайнственият палач е привел в изпълнение присъдата на още един престъпник, който през 1992 година бе убил цялото семейство на депутат, известен със своите демократични възгледи. Жертвите бяха пет: депутатът, жена му, двете му деца — на три и осем години — и възрастната му майка, пристигнала да погостува на семейството му. Всички те бяха застреляни с пистолет, а самият пистолет бе намерен върху гърдите на депутата, като дулото се допирало о брадичката му. Палачът, който се бе разправил с поредната си жертва, се беше погрижил пистолетът да е положен върху тялото на убития точно така, както той бе го сложил върху гърдите на депутата преди повече от три години.
Екзекуцията не бе станала в някой от районите на предишните случаи и очевидно на Настя щеше да й се наложи да иска кадрови справки и от новото място. Сега версията, която бе издигнала самата тя, не й се струваше много правдоподобна. Можеше да се допусне, че се е намерил сътрудник на милицията, който през периода на разследването на двете престъпления бе успял да „поработи“ и там, и там. Но пък чак на три места? Това вече беше прекалено. Най-вероятно имаше изтичане на оперативна информация от органите на вътрешните работи в тези три региона и тази информация се „стичаше“ към един човек, който бе решил да поеме върху себе си функциите на правосъдието. Може би в управленията на вътрешните работи работеха приятелите на палача. А възможно бе той просто да си купува необходимата му информация. В днешно време не се изискваха много усилия да бъде купен един милиционер. Проведеният неотдавна в Москва експеримент бе показал, че от седем патрулни групи само една се е занимавала за известно време с възложените й задачи, а останалите шест веднага са се отправили към частните търговци да събират подкупи и са откарвали вещите в квартира, която държали специално за тази цел.